/КРОСС/ Днес се навършват 21 години от смъртта на обичаната принцеса Даяна. На 31 август 1997 г. в автомобилна катастрофа в Париж тя загива заедно с нейният придружител Доди ал Файед и шофьорът на автомобила Анри Пол. Бодигардът на ал Файед - Тревор Рийс-Джоунс, който седял на предната пътническа седалка, е единственият, който оцелява.

Инцидентът става в тунела Понт де л'Алма. Колата се блъска в тринадесетата колона на тунела. Анри Пол и Доди Ал-Файед загиват на място. Даяна получава сериозни наранявания на сърцето и вътрешен кръвоизлив. Транспортирана е с линейка до болницата, но по пътя получава два сърдечни пристъпа. И въпреки опитите на лекарите умира в 4.00 ч. сутринта местно време. 18-месечното френско съдебно разследване приключва през 1999 г. с изявлението, че автомобилната катастрофа, при която умира принцесата, е причинена от Анри Пол, който загубил контрол над колата при висока скорост и под влияние на алкохол. Кръвният анализ показал, че съдържанието на алкохол в кръвта му било три пъти повече от допустимите норми.

В нейна памет КРОСС ви предлага избрани цитати от нейни изказвания по различни поводи.

Аз обичам духът ми да е свободен. Някои не харесват това, но то е начинът, по който мога да бъда себе си.

Прави само каквото ти казва сърцето. Слабост ли е, че се водя от сърцето си, а не от главата си?

Не действам по наръчник... Аз се ръководя от сърцето, а не от главата.

Не съм политическа фигура, нито искам да бъда - аз идвам с моето сърце.

Когато си щастлив, можеш да простиш много неща.

Да показваш чувствата си не значи, че си разглезен.

Прегръдките имат огромна полза - особено за децата.

Наистина е важно да показваш любов. 

Казват, че е по-добре да си беден и щастлив, отколкото богат и злочест. А какво ще кажете за нещо компромисно - като среднобогат и просто без настроение?

Аз знаех каква е моята работа: да излизам, да се срещам с хората и да ги обичам. Мисля, че най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани. Знам, че мога да дам любов за минута, за половин час, за ден, за месец - мога да дам. И съм много щастлива да правя това, искам да правя това. Най-голямото заболяване на този ден и век е, че хората се чувстват необичани. Обичам да държа ръцете на хората, когато посещавам болници, въпреки че те са шокирани, защото не са преживявали нищо подобно преди това - но за мен това, което правя, е нещо нормално.

Нищо друго не ми доставя повече щастие от това да се опитам да помогна на възможно най-много уязвими в това общество. Това е цел и съществена част от моя живот - това е вид съдба. На всеки, който в беда ме повика, аз ще се притичам - където и да съм.

Хората си мислят, че в края на деня мъжът е единствената награда. Всъщност изпълнената работа е по-добрата награда за мен. Навсякъде виждам страдание - и това е мястото, където искам да бъда, и да правя, каквото мога.

Бих искала хората да мислят за мен като за някой, който се грижи за тях. Всеки един от нас има нужда да покаже колко много се грижим ние един за друг и едновременно с това се грижим за себе си.

Най-големият проблем на този свят днес е нетолерантността. Всички са толкова нетолерантни един към друг.

Не ме наричайте икона. Аз съм просто майка, която се опитва да помогне.

Ако на мъжете им се налагаше да раждат, никой от тях нямаше да има повече от едно дете. 

Бих искала да бъда кралица в сърцата на хората, но не се виждам като кралица на тази страна.

video: https://www.youtube.com/watch?time_continue=3&v=49wnd_itYzQ