/КРОСС/ Капка по капка – вир;

милион по милион – милиард;

лот по лот -2, 3, 5,10…милиарда…

И като заваля , та цяла неделя (близо 30 години)!

Тихо, кротко, ден и нощ.

Вали, вали, вали – напои хубаво майката земя …

Но този тих есенен дъждец тази година поизбърза и падна в разгара на лятото, точно когато родните ни депутати блажено се припичаха под жаркото августовско слънце.

Паднаха и главите на трима министри – просто ей така.., за курбан. Така и не стана ясно какви са точните мотиви за това показно жертвоприношение.

А преди това дъждецът отми постния асфалтец, положен от Трейс доста икономично, като за Бог да прости, за скромните 23 млн.

Бог да прости и 17-те жертви на зверската катастрофа край Своге и да поживи оцелелите 26, които берат душа в няколко софийски държавни, т.е. оставени на доизживяване, които също берат душа, болници.

Въпросът е: къде са парите, в чии джобове потънаха милиардите, превърнали се в луксозни имоти по цял свят, в яхти, самолети и бентлита?

Публична тайна е, че до 80% от публичните средства, т.е. от нашите пари, отделени от залъка на всеки българин за пътна инфраструктура, се крадат. Затова и асфалтецът е оглозган, постен и хлъзгав.  Затова карането в дясната лента по българските „автомагистрали“ е незабравимо изживяване и за водачи, и за пътници в МПС, сравнимо единствено с морска разходка с джет при 1,5 – 2 бала вълнение.

Разликата е, че след подобно „изживяване“ е наложително да посетите личния си стоматолог... Затова при всяко пътуване от София до Бургас човек може да види поне по 2-3 коли и ТИР-ове обърнати на таван – апропо, ако прекосите Европа нашир и надлъж няма да видите нито едно подобно ПТП. И констатациите са винаги едни и същи – несъобразена с пътните условия скорост (Защо тогава по автомагистралите в Германия няма ограничение на скоростта?). С други думи, вина винаги носят шофьорите. КАТ-аджиите добре са си научили урока…

Дали пък наистина причината не е в “лошия човешки мат‘риал”, както каза премиерът?

А статистиката е ужасяваща – през последните 30 години, в които се наляха десетки милиарди за пътища и магистрали, десетки хиляди изгубиха живота си именно по тези “ремонтирани“ или новопостроени пътища.

Дадохме повече жертви отколкото във войни, въстания и революции в новата ни българска история, след Освобождението.

Остават два въпроса: предният, къде са парите и вторият – кога ще бъде назначен независим международен одит, който да провери качеството на изградените пътища и магистрали?

P.S. Според всички български и чужди експерти, най-важният, водещият фактор за безопасността на движението по пътищата е състоянието на пътната инфраструктура.

Автор: Борис Аврамов