/КРОСС/ С около 2.3% ще се повиши общата издръжка на живота заради новите цени на топло и електроенергията. След като през юни 2018 година издръжката на живота достигна до 590 лв., а в края на годината ще достигне средно 595 – 597 лева средно на лице в четиричленно домакинство.

Това показват изчисленията на експертите от Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), цитирани от БГНЕС. Сметките са по повод увеличението от 1 юли на цената природния газ с 10.81%, на парното средно със 7.33% и на тока за домакинствата средно с 2,03%  

Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София, където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При средна сметка от 150 лв. за парно, през идващите зимни месеци столичани ще плащат с около 11 лв. повече, което означава, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв., изчисляват от синдиката.

Очакванията са да нарасне енергийната бедност. Като се има предвид, че около 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност (321 лв.) и около 75 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (590 лв).  Това означава, че всяко дори и незначително поскъпване на живота ще свие потреблението.

Според  данни на Евростат 36.5% от българските граждани през 2017 г. нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли. За страните от Европейския съюз тази група обхваща средно 8,2% от населението. След България по този показател се нареждат Литва и Гърция с 29%. През 2017 г. средното българско домакинство заделя 14.8% от всички разходи за покриване на групата „Жилища, вода, електроенергия и горива”, след като през 2010 г., делът на този разход е 14.3%. В абсолютно изражение тези разходи средно на домакинство са нараснали с 11% спрямо 2016 г. и с 52.2% спрямо 2010 г.

Индексите на средните цени на електроенергия, газ и други горива в България достигнат до 55.2% от средното равнище за ЕС-28, след нас се нарежда само Румъния с 52.8% по данни на Евростат. Индексите на ценовото равнище на храна и безалкохолни напитки достигат до 73,1% от средните европейски равнища, след нас е Румъния с 62.2%.