/КРОСС/ Декларация на  ПГ на  "БСП за България"

На 22-ри септември, 2018 г. се навършват 110 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Това събитие има своето самостоятелно значение в поредицата от събития, утвърждаващи българската държавност, каквито са Освобождението, Съединението и Независимостта. 

Тази троица на българското държавно съществуване се появява неслучайно в хода на нашето историческо самоосъзнаване. Независимостта слага финалната точка на националноосвободителните войни на българския народ против петвековното османско робство и  прекъсва всички обвързаности и условия, поставени от Великите сили в несправедливия за българите Берлински договор. На 3-ти март 1878 г. между Русия и Турция се подписва Санстефанският мирен договор, с който българската държава се възстановява в нейните изконни етнически граници. Няколко месеца по-късно, обаче, водени от своите интереси на Балканския полуостров,   европейските велики сили, представени на конгрес в Берлин ревизират този договор, поставяйки българското княжество под суверенитета на Високата порта.

Обявяването на Независимостта, несъмнено, има преди всичко външнополитическо значение, като с него се преодоляват наложените ограничения за сключване на военни и политически договори от новата държава. Освен това,  дипломатическите представители на България се ползват с най-ниския статус в тогавашната политическа йерархия. Провъзгласяването на Независимостта на България през 1908 г. не е самостоен, откъснат от цялото ни развитие политически акт. Както отбелязват тогавашните чужди наблюдатели на процесите в новосъздадената държава, България се развива с удивителни темпове,  строят се железници, фабрики, изгражда се столицата на държавата, създават се  и се утвърждават национални културни и образователни институции- БАН, Софийският университет, Народната библиотека. Това развитие впечатлява тогавашна Европа. Липсата на независимост от Османската империя не се изчерпва само със скромния годишен данък от 1 млн. лв., който българската държава плаща. Като васално княжество, България няма право да сключва международни договори, по българската територия се разпростират всички клаузи на т.нар. Режим на капитулациите, система от икономически и съдебни привилегии за западните държави и техните поданици, занимаващи се с бизнес в рамките на Османската империя.

Тези капитулации водят до сериозни финансови загуби за малката и динамично развиваща се държава. Ето защо, обявяването на Независимостта има и не само външнополитически последствия. С всяка изминала година, в последствие на силното и динамично икономическо развитие на България, става все по-неприемлив и нетърпим нейният международен статут на княжество, васално на Османската империя.

Актът на обявяването на Независимостта е предшестван от две исторически събития със съществено значение за цялостното развитие на европейския политически процес . Това са Младотурската революция от 1908 г. и изчерпването на срока на окупация на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария според Берлинския договор. Тук е мястото да се подчертае, че политическият елит на тогавашната българска държава действа изключително точно, премерено и познавайки зависимостите и отношенията в тогавашната европейска дипломация. Избирайки подходящия момент и консултирайки с Австро-Унгария общите ни интереси по преодоляване на последствията от Берлинския договор ,българският цар Фердинанд обявява Независимостта на 22-ри септември, 1908 г,.пристигайки от Виена. 

Това взаимодействие между вътрешнополитическите процеси, консолидацията на българския политически елит, силното желание на българския народ да възстанови своята независимост, чувството за накърнена национална чест и достойнство след Берлинския договор, оставените извън  България територии, в които българския етнос осъществява своите национални идеали,  са движещите сили на обявената Независимост. Българският княз Фердинанд получава титлата цар. Но Независимостта не е акт, който е самостоятелно действие на българската корона. Независимостта е резултат от последователното, целеустремено 30 годишно развитие на българската държава, която осъществява своята независимост водена от идеята за ревизия на Берлинския договор.

В резултат на обявената Независимост, българската държава започва активна подготовка за освободителните Балкански войни, водейки самостоятелна дипломатическа и външнополитическа дейност. Този акт от 1908 г. показва, че независимостта на една държава, на едно общество, на една нация е плод на задружни усилия, национална консолидация, вътрешно единение и преодоляване на чувството на историческа несправедливост, и възход към просперитета, бъдещето и утвърждаването на нацията в нейните исторически граници.