Кои са водещите версии за аварията с руската ракета (снимки)
Секция: Наука
13 Октомври 2018 10:51
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Кои са водещите версии за аварията с руската ракета (снимки)

/КРОСС/ Проблем с разкачването на един от четирите помощни резервоара с двигатели от първата степен с последващ удар във втората степен и разхерметизирането ѝ. Това засега е водещата версия за първата от десетилетия насам катастрофа при старта с руски космически кораб "Союз", за която говори днес Сергей Крикальов, изпълнителен директор на "Роскосмос".

Разследването на инцидента от 11 октомври, завършил само 119 секунди след старта с аварийно приземяване на двучленния екипаж, ще отнеме поне две седмици за предварителните заключения. През това време са спрени всички стартове с ракетата носител "Союз-ФГ".
Ето какви са основните факти досега:

- непосредствената причина (според Крикальов) е сблъсък на единият от страничните елементи от първата степен при отделянето ѝ; отклоняване от планираната траектория и разрушаване на долната част на втората степен, апаратурата е изпълнила задачите нормално и екипажът е оцелял благодарение на системата за аварийно спасяване при старта;

- на борда бяха космонавтът Алексей Овчинин от "Роскосмос" и астронавтът от NASA Ник Хейг (третото място бе използвано за изпращане на повече товар), двамата са живи, медиците оценяват състоянието им като нормално, в петък те се завърнаха в Звездното градче край Москва;

- започна наказателно разследване по подозрение за нарушаване правилата за сигурност при изработването на ракетата, довело до големи щети;

- на старта присъстваха директорите на двете космически агенции - Дмитрий Рогозин и Джим Брайденстайн;

- предстартовият контрол не установи никакви отклонения от нормите;


- инцидентът става, когато ракетата е на 85 км височина, движи се с над 2000 км/ч и се е отдалечила от космодрума "Байконур" на над 130 км;

- след отделянето на първата степен командирът Овчинин докладва в центъра за управление на полета: "Авария на носителя" и на 123-та секунда задейства аварийната спасителна система;

- спускаемият апарат се отделя от ракетата и след суборбитален полет се приземява край град Джезказган в Казахстан (на около 400 км по права линия от Байконур);

- 40 минути след инцидента екипажът се свързва със спасителите и те идват след около 1 час, двамата са преминали през претоварване от 6g-8g, те са подготвени за подобна ситуация, тъй като по време на тренировките преминават през претоварване от 15g

- това е вторият случай със спасяване на екипаж на "Союз" след суборбитален полет, предишният е през 1975 г., когато отказва втората степен на "Союз-18%, но тогава при спускането на капсулата в района на Алтай Василий Лазарев и Олег Макаров преминават през претоварване от повече от 20g и възстановяването им продължава дълго;

- последната подобна авария е била преди 35 години - на 26 септември 1983 г. в кораб "Союз" Т-10/1 са Владимир Титов и Геннадий Стрекалов, когато 90 секунди преди старта избухва пожар в долната част на ракетата носител, стартът е прекратен, спасителната капсула е изстреляна от ракетата и двамата благополучно се приземяват на 4 км встрани;
- има вероятност екипажът на Международната космическа станция (МКС) да остане там до края на годината (руската ракета е единственото транспортно средство), а се говори и за вариант след прибирането му станцията да бъде оставена безлюдна;

- замразена е програмата на МКС за излизане в открития космос, защото на 19 и 25 октомври трябваше такава мисия да изпълни Хейг, а на 15 ноември - Овчинин;

- сегашният екипаж на МКС може да използва кораб за аварийно завръщане, който е част от станцията, запасите са за половин година;

- започна издирването и прибирането на отломки от ракетата в степта на Казахстан

- ракетата носител "Союз-ФГ" се произвежда в Самара от Руския космически център "Прогрес", част от "Роскосмос"; генералният му директор бе отстранен по обвинения в злоупотреби през февруари 2018 г. след 15 години на поста;

- досега е имало 64 старта с този вариант на ракетата и всички са преминали успешно, предишният старт бе на 6 юни 2018 г., има коментари, че този брой изстрелвания може би не е достатъчен за събиране на информация за тази относително нова версия на носителя;

- надеждното едновременно отделяне на блоковете от първата степен е проектирано още за ракетата Р-7 през 50-те години на ХХ век и досега не е имало нито една авария по тази причина;


- стартът и скачването с МКС са застраховани в компанията "Согласие" срещу 4.65 млрд. рубли за риск от загуба, повреждане, пълно унищожаване или прекъснато запалване при старта; въпреки презастраховането, ако аварията бъде призната като застхователно събитие, това ще е най-голямата сума, изплащана в сектора от много години

- според Би Би Си това е 13-та голяма авария на руската космическа програма от 2010 г. насам.

- Рогозин обеща на екипажа, че ще ги изпратят в космоса и това вероятно ще стане още през пролетта на 2019 г.;

- от инцидента може да последва увеличаване финансирането на тестовете на ракети в САЩ, като за фаворит често са сочени Falcon и тежкотоварният вариант Falcon Heavy на Илон Мъск; отказът от руски ракети едва ли е възможен преди 2020 г., макар Мъск да твърдеше, че е готов през 2019 г. да извърши първия пилотиран полет с капсулата Crew Dragon.