Ново звено в МРРБ поема политиката за морско пространствено планиране на страната
Секция: БЪЛГАРИЯ
05 Ноември 2018 13:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ново звено в МРРБ поема политиката за морско пространствено планиране на страната

/КРОСС/ До 2021 екипът трябва да изработи и приеме морски пространствен план

Ново звено в Министерството на регионалното развитие и благоустройството поема политиката за морско пространствено планиране. Това е една от подготвените промени в Устройствения правилник на МРРБ. Проект за неговото изменение е публикуван за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на сайта на ведомството.

Предвижда се да бъдат назначени петима експерти с необходимата квалификация в областта на морското пространствено планиране с оглед обезпечаване на отговорностите за управлението, координацията и контрола на дейностите, изработването на Морски пространствен план на Република България и неговото изпълнение и актуализиране. Дейностите са възложени на министерството с измененията и допълненията на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.  Морското пространствено планиране е нова дейност за МРРБ и за осъществяването й се правят функционални промени в министерството. Изпълнението й се възлага на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ и функционалната й компетентност се разширява, а на други дирекции се прецизират.

Морският пространствен план трябва на Република България трябва да бъде изработен и приет до 31 март 2021 г. Изготвянето му, както и срокът за окончателното му приемане, са залегнали в Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамка за морско пространствено планиране. Така България ще изпълни своите ангажименти за цялостно транспониране на директивата. Изработването му ще се състои от няколко етапа и ще обхваща набиране на информация на национално ниво, създаване на ГИС модели и база данни, социално-икономически анализ, прогнози, сценарии, стратегия и програми, екологична оценка, оценка за съвместимост, социално-икономическа оценка.