/КРОСС/ Мнозина българи днес смятат, че всички партии сме еднакви. Че целта ни е единствено да се доберем до власт за собствена облага. За две години ние понесохме много удари, но показахме, че сме различни. След изборите имахме две възможности: да бъдем част от досегашния модел или да го променим. Да откликнем на поканата на ГЕРБ- да си поделим облагите от властта и постовете, аз да бъда председател на парламента, да имаме министри или да се възпротивим на този модел на прехода- на безпринципни сговори за пари и власт. Избрахме второто-битката пред спокойствието. Показахме, че властта не е цел, а средство. Не се уплашихме да бъдем различни и на европейската сцена. Когато леви и десни се обединиха за Истанбулската конвенция , ние имахме характер да защитим българското семейство, децата си и Конституцията. Отново не се впуснахме по течението, а плувахме срещу него и спечелихме тази битка, въпреки ударите от свои и чужди. Различни сме, защото не се съгласихме за едно потупване по рамото да предадем националния интерес и да угаждаме на чужди с пакта за миграция. Можехме ли да мълчим, да слушаме? Можехме.Но избрахме да сме различни. Казват, че всички сме еднакви. Питам тогава-коя партия посмя да си запише в устава, че можеш да си депутат само три мандата. Никой не знае какво коства това. Искам да питам- коя партия наложи сама два мандата на председателя си и край. Само БСП. Щом можеш да направиш това в собствената си партия, щом може да си позволиш да водиш политика, зачитаща националния интерес, а не само да слушаш и изпълняваш, вече можеш да имаш лице и да кажеш- ние сме различни и можем да управляваме и България по различен начин.