/КРОСС/ Два пъти през годината се случва явлението, което наричаме слънцестоене. През лятото точно на обяд слънцето е максимално високо над хоризонта, а през зимата - максимално ниско.

В деня на зимното слънцестоене нашата звезда видимо се изкачва най-малко над хоризонта. Това се случва всяка година на 21 или 22 декември и тогава денят е с най-малка продължителност, а нощта е най-дългата в годината. Моментът, когато настъпва слънцестоенето всяка година е различен, заради факта, че продължителността на слънчевата година не съвпада точно с календарното време.

През 2018 година в 0:23 часа на 22 декември българско време (22:23 часа на 21 декември по UTC) Слънцето ще е преминало през точката на залез, която е максимално ниско над южния хоризонт и с това ще настъпи астрономическата зима в Северното полукълбо (за граждански нужди изгревът в този ден е в 07:53 часа, а залезът - в 16:56 часа; продължителността на най-краткия ден в годината е 9 часа и 2 минути).

По време на зимното слънцестоене на ширините зад 66,5 паралел Слънцето изобщо остава невидимо - само избледняването на сумрака показва, че то се намира някъде под хоризонта. На самия Северен полюс на Земята даже липсва и сумрака - в регионите зад полярния кръг настъпва тъмнината на арктическата зима.В момента на зимното слънцестоене, Слънцето пресича 18-часовия меридиан и започва да се изкачва по еклиптиката, на път към пролетното равноденствие, когато ще пресече небесния екватор.Дните на слънцестоенето са забелязани от предците ни в много дълбока древност. През зимата, по време на най-късия ден в годината, навсякъде по света хората са провеждали, а и до днес провеждат обреди, с които да измолят завръщането на светилото, даряващо на земята топлина.

По зимното слънцестоене са гадаели за бъдещата реколта. В древни времена са смятали, че ако на 21 декември по дърветата има скреж, то реколтата от зърно ще бъде добра.

Древните славянски народи отбелязвали зимното слънцестоене с езическите си ритуали, които бележели началото на Новата година. От там идва връзката с божеството Коляда, пренесено в наши дни в Коледните обичаи и обреди. В центъра на празника на Коляда е огънят, отъждествяван и призоваващ слънчевата светлина и топлина, които след отминаването на тази нощ трябва да се завърнат и да стават все повече и повече. Ритуалните пити, които се месят за този ден, по форма също напомнят на Слънцето.