/КРОСС/ Рождество Христово е един от двата най-големи християнски празници, наред с Възкресението Христово - Великден. Дните по Рождество са свързани с много богати традиции, в тях изобилства от обичаи и обреди.

Централно място във всеки дом е Бъдникът, голяма цепеница от дъбово дърво, тържествената трапеза, в чест на новородения бог Исус Христос, на която обредните хлябове и питата заемат централно място. Трапезата, разбира се, е постна, тя се прекадява с тамян и се празнува до полунощ, когато тръгват коледарите. Те се готвят отдалече, разучават песни, за всеки стопанин, стопанка и член от семейството знаят и пеят отделна песен.

Домакините ги гощават с дребни пари, орехи, ябълки, кравайчета, суджуци или парче сланина, шише вино. С тях има по-малки момчета, които чиракуват и се учат от по-големите, готвят се за бъдещата смяна. Те носят торбите с даровете. После всички се събират в кръчмата и си поделят събраното.
Коледата продължава три дни, след това малка почивка, а в първия ден на новата година е Васильовден.

Тогава тръгват сурвакарите. Те са млади момчета, счита се, че всеки от тях трябва да бъде коледар и после сурвакар - нещо като преминаване от една възраст в друга. Смята се, че който мъж не е коледувал, и мома, която не е била лазарка, са застрашени да бъдат похитени от змей или змеица Заболяват от душевна болест, казва стародавно предание.

Сурвакарите някога сами са си приготвяли своите сурвачки. Взима се дрянова клонка и се украсява с вълна, ако е от животновъден край или семейството има много животни.