/КРОСС/ Поставял съм „Дон Паскуале" преди години в испанските оперни театри в Билбао и Памплона. Тогава имах други идеи. Преобладаваше сатирата, надсмиването над стария богат човек, който иска да завоюва любовното си щастие със силата на парите. С дистанцията на времето аз намерих друг прочит на тази творба.

Любовта е силата, истинският двигател на събитията. Любовта не като чувство, а като движение, борба.
Всъщност, истинската любов е действие, а не затворена в човека емоция.

Младите в „Дон Паскуале", Норина и Ернесто с помощта на своя верен приятел доктор Малатеста, се борят за своята любов в истинския смисъл на тази дума. И успяват!

Потърсих в сценографското решение символа със СЪРЦЕТО, което се променя през различните картини. То
се отваря, и все повече се отваря, и разбива. А движението на сценичните образи по него и около него съм търсил като метафора. Разположението на героите спрямо този акцент в декора е символно и мизансценът говори ясно за силата на конфликтите, борбата, смешните ситуации и най-вече за истинската любов.

Любов, която дава сила за действие, за победа...