/КРОСС/ С какво все пак ще запомним 2018 година? Категорично с много взривоопасни събития. Ето някои от тях.*

Жълтите жилетки

Шест поредни съботи досега "жълтите жилетки" протестираха във Франция. Гражданското движение първоначално бе насочено срещу планираното повишаване на данъците върху горивата, от което правителството вече се отказа. Постепенно движението, което няма национални лидери поне засега, прерасна в по-широк опозиционен фронт срещу президента Еманюел Макрон, като издигна по-общи искания, сред които увеличаване на заплатите, орязване на данъци и промени в конституцията, за да могат гражданите да инициират референдуми по политически въпроси.

Протестите доведоха до размирици и сблъсъци с полицията, до погроми в много френски градове. Те станаха причина и за смъртта на десет души, повечето от които загинаха при автомобилни злополуки заради блокирани от демонстрантите пътища.Преди дни френският парламент одобри закон с мерки за успокояване на демонстрантите. Макрон се закани правителството му да действа твърдо срещу хората, които са извършили погроми по време на демонстрациите.

Същото това правителство, което хората, почувствали се забравени от глобализиращия се свят, наричат елитарно и изгубило връзка с народа. "Не сме забравили 2008 г. Върнете ни парите", гласи надпис на стената на банка в близост до булевард "Шанз Елизе", станал сцена на бунтове. Много от протестиращите се се фокусираха върху миналото на Макрон като инвестиционен банкер и предполагаемия му елитизъм и го призоваха да подаде оставка.

"Проблемите, които изведоха французите на улицата, са същите, както във всички времена. Бедните не искат повече да обедняват, а богатите - да споделят богатството си. Това е диалог между глухи. Изходът е да се печели, а след това да се споделя - в това е същността на демокрацията. Но хората днес искат нещо да е другояче: да се споделя с тях, още преди някой да е спечелил. Не е възможно да започнем да живеем по-добре още от утре", коментира наскоро за руското списание "Огоньок" френският политтехнолог Жак Сегела.

В опит за излизане от задънената улица, президентът Макрон призна, че е допуснал грешки и обяви мерки за повишаване на покупателната способност, които според икономисти ще струват между 10 и 15 милиарда евро (заради тях френският бюджетен дефицит може да надвиши максимално допустимия праг в ЕС от 3% от БВП).

Той възложи надежди на "Голямата национална консултация", която да ликвидира разногласията и да осигури необходимия ред и съгласие.

"Във връзка с това новата стратегия на Еманюел Макрон беше тъкмо в това - да се договори за правилата на борбата срещу глобалното затопляне, която сме готови да водим, и за цената, която сме готови да платим за това. Ако отхвърлим емоциите, цялата история с цената на горивата е свързана изключително с политиката за климата. И не е сложно да се намери компромис: трябва само да се отложи с няколко години датата за начало на борбата с изменението на климата, за да се помогне първо на онези слоеве на френското общество, които нямат с какво да си платят сметките в края на месеца. Като в Русия. Не бива да се мисли, че Франция е страна на богатите", казва още Жак Сегела.

Движението на "жълтите жилетки" обаче изглежда губи импулс във Франция през последните седмици. За сметка на това готовност да облекат такива жилетки обявиха и недоволни от различни европейски страни, включително в България (собствениците на малки бензиностанции например).

90 дни до Брекзит със сделка или с хаос

На планираната дата след 3 месеца - 29 март 2019 г., Великобритания ще напусне официално ЕС, но ще навлезе в етап на преход, който ще продължи 21 месеца, до 31 декември 2020 г. В този период страната ще остане част от единния пазар, митническия съюз и европейските програми, но вече няма да участва във вземането на решения.

Страстите в преговорите се разгоряха по въпроса за т. нар. северноирландски "предпазен механизъм", който да не допусне връщането на твърда граница между британската провинция Северна Ирландия и Република Ирландия. Въпросът е как, след като Великобритания излезе от ЕС, да се избегне възстановяване на физическите проверки по границата между Ирландия и Северна Ирландия.

Най-общо предпазната мрежа предвижда Обединеното кралство да остане в "единна митническа територия" с Европейския съюз. Това позволява да се гарантира "безпрепятствен достъп" на стоките от Северна Ирландия до останалия британски пазар.

От получилите публичност обяснения се разбра, че става въпрос за "минимален" митнически съюз. В това пространство, където се прилага обща външна тарифа за вноса, квотите и митата са премахнати. Но това за британската провинция ще означава различен режим от този в останалата част на Великобритания - недопустима ситуация според критиците на споразумението с ЕС, което премиерът Тереза Мей налага.

Британският парламент, включително и самата управляваща Консервативна партия, изразиха огромни резерви по въпроса. Опасенията са, че Обединеното кралство може да се окаже задържано за неопределено време в ЕС чрез този т.нар. предпазен механизъм. Предупреждава се, че той би поставил Великобритания в капан. Тази мярка би ограничила възможностите на Лондон да договаря търговски споразумения с трети страни, за голямо съжаление на привържениците на т.нар. чист развод с Брюксел.По всичко личи, че Мей е изправена пред задънена улица в парламента за своята сделка за напускане на ЕС, след като Брюксел не предложи никакви отстъпки, които да накарат британските законодатели да я подкрепят. Така се очертава "твърд" Брекзит - без сделка с ЕС, а премиерът няма план за действие при такъв, затова също я критикуват.

Рисковете от Брекзит без сделка, назовани от самия премиер пред парламента, са: икономически хаос, справянето с който ще глътне държавно финансиране в размер на 2 милиарда британски лири; рискове за "работните места, услугите и сигурността на хората, на които служим, като обръщаме гръб на споразумение (с ЕС)". Каквото и да се случи - Обединеното кралство вече взе най-важното си решение след Втората световна война, от което по всичко личи, че няма връщане назад.

Отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му

В следобедните часове на 4 март 2018 г. 66-годишният бивш офицер от руското военно разузнаване и британски шпионин Сергей Скрипал и неговата 33-годишна дъщеря Юлия Скрипал са отровени в Солсбъри, Англия с нервно-паралитично вещество Новичок. Те са открити в безсъзнание на пейка в центъра на Солсбъри от лекар и медицинска сестра, които са минавали случайно.

По-късно същия месец лекарите изтъкват, че Сергей Скрипал никога няма да може да се възстанови напълно. Юлия се възстановява сравнително бързо. Полицаят Ник Бейли, изпратен в дома на Скрипал, също се разболява сериозно. Великобритания обвинява Русия, че е отровила двамата Скрипал, твърдение, което Москва отрича. Лондон обвини задочно двама предполагаеми агенти на руското военно разузнаване за нападението. По руска телевизия двамата отрекоха да са замесени.

Отравянето на Сергей и Юлия Скрипал породи дипломатическо противопоставяне, в което стотици руски дипломати бяха изгонени от западните държави и реципрочно - западни от Москва.

На годишната си пресконференция съвсем скоро руският президент Владимир Путин определи реакциите на Запад по "измислените шпионски скандали" (включително за Мария Бутина - признала се в САЩ за руски агент, и предупреждения в различни страни за руски шпионаж) като опит да не позволят "надигането на мощта" на Русия, на "възхода на Русия". "Ако не беше Скрипал, щяха да измислят нещо друго. Целта е проста: да се ограничи развитието на Русия, възприемана като потенциален конкурент", каза Путин.

От отравянето има и други потърпевши. 45-годишният Чарли Роули съвсем наскоро обяви, че има проблеми със зрението и движенията и е убеден, че до 10 г. отровата ще го убие. Роули, Скрипал и дъщеря му оцеляха, но партньорката на Роули - Доун Стърджис, която също беше в контакт с Новичок, почина през юли в болница. Роули и Стърджис са се отровили от замърсен с веществото предмет, останал от първото нападение.

Керченският "пробив"

На 25 ноември три украински кораба нарушиха границата на Русия на път към Керченския проток. Москва съобщи, че корабите са маневрирали опасно и не са се съобразили със законните изисквания на руските власти. В резултат на това плавателните съдове с 24-мата моряци бяха задържани. Срещу моряците се води наказателно дело по обвинения за незаконно навлизане в териториалните води на Русия.

Така светът си спомни за Украйна, която беше позабравил от известно време. И двете правителства имат роля за последвалата ескалация на напрежението, което си пролича още в първите часове след превземането на корабите. На 26 ноември Петро Порошенко въведе военно положение в няколко украински области за 30 дни. Той настоя за засилено военно присъствие на НАТО в Черно море, но му бе отказано.

САЩ и ЕС призоваха Русия да освободи корабите и да позволи свободно преминаване през пролива от и към украински пристанища, както и да зачита суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Москва отговори, че няма да пусне моряците, тъй като срещу тях се води наказателно дело. Путин заяви, че Русия не пречи на преминаването на кораби, включително военни, през Керченския проток.

Без съмнение и двете страни искат да се нормализира ситуацията около Азовско море. Но това изглежда невъзможно заради "присъствието на руски военни в Крим, което противоречи на националния суверенитет, политическата независимост и териториалната цялост на Украйна" и строителството на мост през Керченския проток (по резолюция на ООН, внесена от Украйна и приета на 18 декември).

Кремъл вижда във всичко това опит Порошенко да вдигне рейтинга си преди изборите на 31 март.

Произведено от Тръмп

През годината президентът на САЩ Доналд Тръмп хвърляше страната си от криза в криза - във вътрешен и международен план, с наглед хаотично взимани решения. Агресивно загърбваше протокола и порядките, с които са се съобразявали десетки негови предшественици.
Тръмп оттегли страната си от Парижкото споразумение за климата, зачеркна ядрената сделка с Иран, мина през решение за анулиране на договора със СССР за неразпространението на ядрените оръжия и обявяването на споразумението със Северна Корея (засега неработещо - виж по-долу). Годината му приключи с решението да изтегли военните от Сирия и Афганистан и с отказ да подпише закона за финансирането на федералното правителство, одобрен от Сената, защото с него не се осигуряват 5-те милиарда долара, които искаше за стената по границата с Мексико. Така парализира работата на администрацията покрай финансирането на гранична стена.

С всичките тези и други решения президентът демонстрира непридвидимост (меко казано нетипична за лидера на най-великата страна), която хвърля в смут и тревога дори най-близките му съветници.

Влиятелният сенатор републиканец Линдзи Греъм обобщи: "Ако продължим да следваме сегашния си курс, има опасност да загубим всичките си завоевания и да се стигне до нов 11 септември (заради изтеглянето от Афганистан)".
Повечето от ключовите решения на Тръмп биваха или отхвърляни от съюзници и партньори, или съпровождани от искания за повече яснота или време, за "да се изчака да се види". Преди да вземе всички горепосочени решения, той бе разубеждаван, но неуспешно.

И всичко това на фона на продължаващото разследване срещу него за предполагаем сговор с Русия за изборите през 2016 г.

Залезът на канцлера Меркел

Най-влиятелната жена в Европа, 64-годишната Ангела Меркел, обяви в края на октомври, че ще се оттегли от председателския пост в ХДС и че това ще бъде нейният последен канцлерски мандат. Това тя направи, след като нейният Християндемократически съюз (ХДС) се представи слабо на регионалните избори в провинция Хесен, а сестринската баварска партия Християнсоциален съюз (ХСС) загуби мнозинството си в местния парламент.
Но залезът на Меркел, много наблюдатели използваха тази дума, започна през 2015 г., когато тя отвори границите на Германия за мигранти от воюващи страни от Близкия изток. В Германия тълкуваха решението й така: намерението на Меркел беше благородно - да спаси хората от войната, практично - да попълни недостига на работна ръка, но пагубно политически и хуманитарно за самите мигранти, тръгнали към неизвестното, и за традиционните партии, понесли удари от крайнодесни движения.

Меркел успя да наложи съмишленица за свой приемник, но никой не може да гарантира, че Анегрет Крамп-Каренбауер ще следва нейните стъпки, ако я наследи и на канцлерския пост.

Ангела Меркел заема канцлерския пост от 2005 г. Описват я като централна фигура в международната дипломация и усилията за разрешаване на кризи в Европа и извън нея.

За осма поредна година сп. "Форбс" определи Меркел като най-влиятелната жена в света. Асоциация "Фулбрайт" пък обяви преди дни, че нейната награда за международно разбирателство за 2018 г. ще бъде присъдена на германския канцлер на церемония на 28 януари в Берлин.

Източник Дир.бг