Мъгливото бъдеще на българите в молдовската политика
Секция: Коментари
06 Януари 2019 10:11
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Мъгливото бъдеще на българите в молдовската политика

/КРОСС/ Пълна деградация и последна степен на кадрова импотентност на тези, които считат себе си за сол както на Тараклийския район в Молдова, предимно населен с българи, така и на Българската община в Молдова - такава е присъда в навечерието на предстоящите парламентарните избори в Молдова.

Най-големите политически сили, които формират дневния ред на развитие на страната, първоначално не са включили в своите списъци нито един представител на Тараклийски район.

Загубила влияние, ПКРМ не се брои, пък и самият Сергей Филипов, сегашния кмет на Тараклий, едва ли ще промени длъжността си на депутатския мандат, ако той по чудо ще го получи. Демпартия, която отива на избори в статута на управляващата, не е намерила нито едно място в списъка от 50 души за бесарабски българин, които заемат 2% от населеието в Молдова.

Справедливо трябва да се отбележи, че в Тараклийския район електоралната подкрепа на демократите винаги е била по-ниска и затова, най-вероятно, изчисляването е било просто – залог на тези, чиито региони са най-перспективни от гледна точка на резултатите. Тази констатация на самия Тараклийски район малко с какво помага - регионът се намира извън партийното внимание на демократите. Истината е, че с оглед на своеобразната ситуация на силите в района и най-важното, характеристики на новата избирателна система, демократите могат да получат бонус, за който днес дори и те самите не знаят.

Обичайно, ако в една партия нещо липсва, след това в другата се добавя. Но не в Тараклийския район – в по-ранопубликувания общонационален списък на ПСРМ българските фамилии са 0,0%. Но, съдейки по последните събития, този гаф социалистите го поправиха с Иван Забунов – друго обяснение за внезапната среща "тет-а-тет" на президента Игор Додон с хиперактивния общественик няма. А после се появи и ето тази информация – в коригирания списък на ПСРМ под номер 21 е Иван Забунов.

Колко процента ще добави или няма да добави Иван Данилович на социалистите никой не знае. Но, най-вероятно на никой особено и не му пука - нито на самата ПСРМ, нито на новия кандидат. Като, например, дясната опозиция - въобще не се интересува от нуждите на района. В избирателния блок на Майя Санду и Андрей Нестасе имена на нашите сънародници също няма. Всъщност и самото място на Забунов в този списък не е гарантирано. Както внезапно името му се появи, така може и да изчезне 10 дни до гласуването. Между другото, 21-во място също е несигурно – за да получат този мандат, социалистите имат нужда от 42% от гласовете на избирателите. На този етап може да се констатира: Забунов е успял да заобиколи председателят на Тараклийския район Татарлъ в състезанието за вниманието на президента. А като следствие от това, ще наблюдаваме Татарлъ, който е ръководител на местната структура на ПСРМ и по съвместителство кандидат на социалистите в едномандатния окръг, с какво усърдие ще организира предизборните срещи на своя заклет партиен съюзник.

Като цялоспринт на хлебарките в най-добрата му проява Всички тези факти водят до осъзнаване, че за българското лоби в бъдещия парламент няма място. А това означава, че на най-високо законодателно ниво, няма да има кой да изрази гледната точка на бесарабските българи и ефективно да отстоява колективните им права. И кой е виновен? Сигурен съм, че не са партиите. Те се държат така, както подобава в такива случаи – изхождайки от общите им интереси. И ако ние, бесарабските българи, не можем да докажем своята значимост, тогава от какъв зор някой ще се занимава и ще се тревожи за нас? И тука не трябва да прехвърляш вината на другите – ако имахме консолидиран икономически елит, умни регионални политици, уважавани лидери на общественото мнение, никой нямаше да ни игнорира. В битката за 2% от българските гласове в цялата страна, националните партии щяха да жертват доста, за да привличат жителите на Тараклийския район на своята страна.

Политиката е изкуство на търга. Но със слабите не се търгуват. По-изгодно от тях да се вземе, нищо не давайки в замяна. На сълзи и жалби кишиневските политици не вярват – трябва да бъдем силни, за да разглеждат и нашите интереси. С развяване на знамена точно нищо няма да успеем да решим. Как да си осигурим българските законни интереси в рамките на политическия живот в Молдова така, че статутът на българската общност в страната да бъде непоколебим – това е основната задача през следващите 10 години. Това и ще го правим, а докато наблюдаваме едномандатните фаворити Кирил Татарлъ и Вячеслав Лупов как се надпреварват - победител може да се окаже... Фьодор Ковалжи.

И знаете ли защо? Поради простодушието на нашите сънародници, които могат да считат, че им е по-близо свой, местен, с когото заедно в училище са ходили, и на Сталинското езеро са ходели. Какво в действителност ще се случи в едномандатния окръг е трудно да се предскаже, още повече, че сред участниците има двама кишиневски българи – Вячеслав Кунев и Георги Ариков. Но когото и да изберат от петимата – на един ще му бъде много трудно да постигне целите си. Изводът е ясен: към следващите избори – след четири години – българите в молдовския парламент трябва да бъдат минимум трима, за да имат значима позиция.

А ако дойде осъзнаването и то е формулирано, това е вече реализуема цел. И нека те представляват различни партии, гласуват както си искат, но по един въпрос – по българския - те трябва да забравят фракционните интереси. В противен случай те трябва да знаят: ще ги заплюем!

Автор: Олег Косих , Фонд "Български дух" гр. Кишинев