Студена война, която е по-добре да бъде избегната
Секция: Анализи
13 Януари 2019 11:45
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Студена война, която е по-добре да бъде избегната

/КРОСС/ В четвъртък Брюксел бе арена на геополитическа битка. Страстите около пакета "Мобилност 1" формално бяха свързани с бъдещето на транспортния бранш в Европа, но в действителност противопоставянето има далеч по-мащабни измерения. Става дума за конфронтация между пазарни принципи и социализъм, между свободна търговия и протекционизъм, между "стари" и "по-нови" членки на ЕС. Конфронтация, която върна сянката на Желязната завеса от времето на Студената война.

Кой (ще) спечели? Засега резултатът изглежда равен - Транспортната комисия в ЕП отхвърли исканията на източноевропейските превозвачи, но също така бламира и две от трите теми в самия пакет. Развръзката изглежда неясна, тъй като никой не дава признаци, че знае със сигурност какво следва по процедура. Което означава, че битката тепърва ще се изостря.

Ето и отзиви от западните медии:

Български и румънски шофьори на камиони протестират срещу Макрон и пакета "Мобилност", коментира Courrier des Balkans (издание на френски език за региона на Балканите). Протест за по-малко права, но за запазване на работата - това е целта на организираната от български шофьори на камиони демонстрация в центъра на Брюксел, подкрепена от техни колеги от Румъния, Полша, Унгария, Литва и Латвия.

Близо 700 шофьори на камиони, предимно българи, протестираха пред Европарламента в Брюксел, отбелязва белгийският Le Soir. Според тях, предложеният от Европейската комисия нов пакет "Мобилност" цели да ги изхвърли от сектора.:

Депутатите от комисията по транспорт на Европейския парламент гласуваха на 10 януари социалния аспект на пакета за мобилност, пише специализираният сайт transportinfo.fr. Въпреки натиска на няколкостотин източноевропейски превозвачи (България, Румъния и др.), които бяха дошли да демонстрират в Брюксел в полза на по-гъвкави мерки, те гласуваха за затягане на правилата за каботаж, предложени от компромисен текст миналата година по време на австрийското председателство.

Този текст се състои в затягане на условията, при които превозвачът може да оперира в друга държава от Европейския съюз. Предложеният компромис установява почивка между две каботажни фази и принуждава камиона да се връща веднъж месечно в страната на произход. Това е единствената част, която спечели доверието на мнозинството от депутатите. Защото те отхвърлиха другите два аспекта на компромисния доклад: тези за командироването на шофьорите и за времето за шофиране и почивка.

"Транспортната комисия отказа да подкрепи експлоатацията на служителите в пътния сектор", обобщава председателката на комисията Карима Дели. "Европейският съюз залага на окончателното приемане на социалния аспект на пакета за мобилност в рамките на четири месеца, т.е. преди изборите за Европейски парламент."

В същото време българският транспортен министър Росен Желязков акцентира върху факта, че две от трите теми по пакета са отпаднали при разглеждането в Транспортната комисия. Според българския евродепутат Андрей Новаков това е несъмнен успех за нас, постигнат най-вече благодарение на участниците в протеста срещу плана "Макрон".

Къде е проблемът?

Предложенията на френския президент Еманюел Макрон са вредни и опасни по няколко линии:

Първо, погазва се една от основополагащите европейски ценности, а именно свободното придвижване на хора, капитали, стоки и услуги. Под лицемерната загриженост за международните шофьори се прокарва бесен протекционизъм, при който с непазарни мерки западноевропейските транспортни фирми да смажат източноевропейските си конкуренти.

Второ, по-високите изисквания към източноевропейските превозвачески фирми не само, че поставят под въпрос икономическото оцеляване на мнозина от тях, но и като цяло ще оскъпят транспортните услуги, от което ще пострадат всички европейски икономики, не само тези в Централна и Източна Европа. Кому е нужно това?

Трето, ако "Западът" успее да наложи тези условия на "Изтока", това крие опасност от засилване на антиевропейските настроения на изток от Берлин и Виена. Дори да приемем, че ползите за "Изтока" от членството в ЕС са несъизмеримо по-големи, то защо е нужно да се създава противопоставяне, напомнящо годините на Студената война? Три десетилетия след падането на Берлинската стена разликите между двете части на Европа започнаха полека-лека да се заличават и днес някои бивши соцдържави имат по-висок Индекс на човешко развитие от някои "западни". А сега се появява повод за разделение, който като цяло отслабва Европа.

Планът "Макрон" може да навреди на ЕС в много по-голяма степен, отколкото би бил прекият му ефект върху транспортния бранш. И това следва да е ясно на всички.

В тази ситуация чест прави на всички български евродепутати, независимо от политическата им принадлежност, които дават отпор. Сергей Станишев и Петър Курумбашев ("Социалисти и демократи"), Ангел Джамбазки (ЕКР) и Андрей Новаков (ЕНП) положиха сериозни усилия за каузата, подкрепа заяви и Светослав Малинов (ЕНП). Станишев даже се конфронтира с политическото семейство, което оглавява. Националните ни правителство и парламент също се обединиха в защита на българския интерес, който, както виждаме, съвпада и с общоевропейския. Естествено, чуват се и гласове в обратната посока, но, слава богу, те засега са маргинални.

Заявката на България да бъде лидер на съпротивата срещу плана "Макрон" (на протеста участваха представители на още шест държави) е сериозен външнополитически успех. Освен международен престиж това би накарало другите държави да бъдат по-внимателни с нас, когато се опитват да прокарат свои интереси за наша сметка. Разбира се, рискуваме и известно обтягане на отношенията със западноевропейските си партньори (основно Франция и Германия, които вече открито заявяват амбициите си в тандем да задават дневния ред на целия ЕС).

Именно Германия и Франция се готвят да подпишат договор, подобен на "Елисейския" от 1963 г. между Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол, който поставя основите на германо-френското помирение. Сега двете водещи държави отново търсят начин да изгладят разногласията си, за да могат да ръководят ЕС - "на неясно колко скорости" и очевидно за сметка на Централна и Източна Европа. В четвъртък това единение леко се пропука (германският евродепутат от ЕНП Михаел Галер наруши тайната на вота в Транспортната комисия, като публикува текст и снимки, показващи, че симпатизира на нашия протест), но до гласуването на "Мобилност 1" в Европарламента (а много вероятно и след това) напрежението между този тандем (особено ако бъде подкрепян и от Бенелюкс) и бившия соцлагер ще се покачва.

Изток - Запад. "Студена война", която е по-добре да бъде избегната. За доброто на цяла Европа.

авт. Димитър Петров, news.bg