/КРОСС/ Д-р Елеонора Лилова е Председател на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Има 20-годишен стаж като учител, старши учител, главен учител, директор на основно училище и базов директор към СУ „Св. Кл. Охридски". Участвала е в Майсторски клас специализация за учители в Университета „Коперник", Полша и методически курс в Оксфорд, Великобритания, както и в обмяна на управленски опит в Будапеща, Ливърпул и Кеймбридж. Доктор по „Управление на образованието"

- Г-жо Лилова, в ход е обсъждането на Националната стратегия за детето. Кои са основните акценти в нея, които бихте откроили?
- Стратегията е път, посока, по който ще вървим през следващите години, за да подкрепим най-ценното в държавата ни - бъдещото поколение, децата ни. На практика тя е визионерски документ, който показва каква грижа ще полага държавата и гражданското общество за децата. В момента проектът на документ играе ролята на една протегната ръка - да се обединим държава, граждани, цялото общество и да подредим къщичката си. Стратегията е общата рецепта как да подобрим работата си в политиките за децата. Време е да не се противопоставяме, да се организираме и заедно да разпишем и конкретните рецепти как да се случи това с мерките по предложените теми и области. Затова към нея ще има и Пътна карта - която ще разпише стъпките за 4-те 3-годишни национални програми с мерки и дейности.
Процесът
Не беше лесно да се създаде такъв проект на документ. Имаше два пътя - експерти да разпишат административно документа или да питаме всички заинтересовани страни за това какво да бъде включено в документа. Ние избрахме втория - по-трудния. И седем месеца след множество консултации с професионалисти в различни области, деца, родители, организации, медии питахме, обмисляхме, анализирахме, обобщавахме. В България като се съберат трима души на едно място може да се чуят поне шест мнения, затова не беше никак лесно да се срещнат мненията и интересите на граждани и професионалисти. Не на последно място и да се разбере мнението на децата, защото политиките за деца следва да отчитат правото на глас на децата. В България имаме много умни и креативни деца, които разсъждават обосновано, знаят какво търсят и в каква посока искат да се развиват занапред.

- Какво е новото?
- Във фокусът на Стратегията има много нови подходи. Тя е модерно разписан документ и не може да бъде разбрана като философия с един прочит. Трябва да се прочете поне три пъти, за да се осъзнае в дълбочина. Както и да не се вади един текст от друг, защото смисълът и не е така просто организиран. Смисълът е в цялостния подход.
• Новото е в дете-центрирания подход. Той е подкрепа за конкретното дете, а не за групи деца, както е досегашния подход в предходната стратегия. Ориентацията е в подкрепата на индивидуалността на детето, на всяко дете. Мисията на документа е да покаже, че за България ценно е всяко едно дете и неговите шансове за развитие. Няма да бъде лесно да се променят нагласите и да се разпределят ресурсите, да делим децата на групи и да работим от обобщено мислене към конкретна подкрепа на жизнените шансове и развитие на потенциала на всяко дете.
• Нов е подхода на жизнения цикъл на детето. Той включва три периода - от зачеването до 6/7 г. (ранно детство), от 7 до 13/14 г. (детство и ранно юношество) и 14-18 г. (юношество). Не може да говорим за политики за подкрепа на детето без да приемем спецификата в периода на развитието му. Подкрепата за детето започва от забременяването на майката и дори се планират мерки за подготовка на жената да стане майка и на мъжът да стане баща т.е. още преди да бъде създадено детето. Така ще се търси преодоляване на проблема със случайното родителство (неподготвените за родителство, незрели и физически, и емоционално за родители).
• Новото е в организацията на работата или в организацията на подкрепата на детето. Бих искала да уточня, че всички заинтересовани страни се обединихме, че подкрепата за детето е немислима без подкрепата на неговите родители, на семейството му. Дори имаше идея стратегията да се озаглави Национална стратегия за детето и семейството.

- Най-спорните моменти в текстовете сякаш са свързани с шамарите като възпитателен метод, който родителите използват. Защо тече най-бурна дискусия именно около това?
- Бих искала да успокоя читателите, че никъде в проекта на Стратегията няма текст за шамарите като възпитателен метод. Стратегията няма за цел да вкарва никого в затвора. Това не е забранителен документ. Единствената цел на новия стратегически документ е да подпомогне детето и семейството с подходящи ресурси и да даде възможност за развитие на потенциала на всяко дете.
С приемането на тази Стратегия държавата и гражданите ще обединят усилията и отговорността си и всеки ще намери своето място, за да осигурим по-добро бъдеще за децата ни. Тя е заявка за промяна и за мобилизиране на грижите за детето и семейството в България.

- Какви са практиките на другите държави по отношение на физическите наказания, които можем да взаимстваме в нашата Национална стратегия?
- Националната стратегия няма за цел да заимства практики от никоя чужда държава. Именно затова тя е национална, българска. По традиция децата ни се отглеждат в здрава семейна среда. Вярвам, че така ще бъде и занапред. Отново по традиция държавата определя и признава първостепенната роля на семейството. Семейството най-добре знае какво е най-добро за неговото дете. Родителите носят отговорност за развитието на детето си и държавата не планира да се намесва в живота на семейството или да изземва тази функция. Изборът на методи и форми на възпитание е личен - на родителите на детето. Държавата носи отговорност да подкрепя развитието на детето и семейството и подобряване на условията и благосъстоянието им.
Ненапразно българското обществото е създало институции, които разписват и предприемат законодателни промени, които да са в полза на хората. Време е да спрем езика на омразата и разделението, и да повярваме в това, че и ние можем да се организираме, и разчитаме на всеки един от нас да поеме своята роля - лична и професионална.

- Предвижда ли стратегията превантивна работа с рискови семейства, преди да се предприеме извеждането на деца от семействата, което е най-крайната мярка?
- Сигурност и шанс за развитието на всяко дете е основното, което търсим да постигнем с този документ. Най-важна е превенцията на риска, а не работата впоследствие, при случаи на деца в риск. Какво още? Сигурна среда като здравословен начин на живот, физическо и психическо развитие; безопасна среда (вкъщи, на улицата, на обществени места, в детската градина, в училище, в метрото, в морето, в планината, в мрежата - да не стават децата жертва на инциденти и насилие). Нека осигурим живот на децата като ги подготвим за всички възможни рискове, които се срещат в живота.

- България има добри законодателни практики в много области, но нещата сякаш се пропукват, когато се стигне до прилагането. Как смятате да предотвратите това по отношение на Националната стратегия за детето?
- Да, съгласна съм, че и най-добре разписания документ може да загуби своя смисъл, ако не се приложи правилно. Затова очертахме три извода за менажиране:
• Управление на информацията - уеднаквяване на понятия, обмен на данни, за да подобрим работата си трябва да имаме достатъчна информация т.е. количество и качество данни. Тези данни да се намират на точното място и да се наричат с едни и същи имена/термини, защото сега това не е така. Набирането на информация и обменът й т.е. свързаността на институциите е първата и най-важна стъпка за подреждането на къщичката ни. Ефикасната помощ може да бъде оказана, когато всички подкрепящи детето и родителите му говорим на един език и черпим източници от едно и също място. Разнопосочните данни биха объркали и най-големия експерт. Предвиждаме институциите да имат обмен на данни, както и да заработи информационна система/платформа за децата (деца в риск, вкл. деца, които са жертви на кибертормоз, деца с изявени дарби и т.н.)
• Втората стъпка е да работим заедно - институции и организации. Комуникация и сътрудничество на секторите, които работят с детето и семейството - обединяване на усилията, а не секторна работа, както досега. Нов дизайн на работата на социалните работници, здравните работници, педагозите, психолозите, правосъдната система и вътрешния ред. Хармонизирането на практиките трябва да се случва най-близко до детето. Да се прилага подкрепа на място и навреме от необходимите специалисти. Съвместните действия и междусекторни политики в търсене на взаимодействия и обединяване на практики на място най-близко до детето.
• Третата стъпка е формиране на адекватна кадрова политика. Изграждането и повишаването на капацитета на кадрите - всички, чиято професия е свързана с децата е със специален фокус за поддържане и развитие на експертизата. Държавни професионални стандарти за подбор, квалификация и кариерно развитие. Предвижда се и развитие на компетентностите и подготовката и на родителите да отгледат детето, и по време на отглеждането му да си обяснят и познават как се развива детето. Има идея за развитие на програма за родители „Никой не е съвършен". Тя ще е в подкрепа на родителите да не търсят случайни източници в интернет или да се учат от приятели или техните близки как да разрешават казуси в развитието на детето, а да разполагат и с други надеждни източници и да имат повече правилни и модерни избори в отглеждането на детето си. Развитие на компетентностите на децата е също в подхода на Стратегията - те да се адаптират да живеят в различна и динамична среда, да са емоционално интелигентни, да се социализират и да са дигитално грамотни. Да разпознават фалшивите новини и фалшивите хора. Да са критично мислещи и подготвени за постоянно променящите се технологии.