Вашата Информационна агенция "КРОСС".
Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
/КРОСС/ Разделянето на детето като отделна единица от семейството е неприемливо и незабавно трябва да бъде коригирано в проекта за „Национална стратегия за детето" 2019-2030 г.
Предвиждането на възможност за отнемане на дете от родителите му, като това зависи и е оставено изцяло в ръцете на институциите е недопустимо, се казва в позиция на политическа партия МИР.
Това напълно омаловажава ролята на семейството и нарушава Конституцията на Република България, според която в Чл. 47 (1): „Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата". „Подпомага" означава, че държавата няма правото да изземва правата на родителите, без доказана вина, а да ги счита за невинни до доказване на противното, посочват още от експертния екип на партията.
Политическа партия МИР ще организира кръгла маса с участието на всички заинтересовани страни - ангажираните с темата институции, неправителствени и граждански организации, както и с представители на Светия синод на Българската православна църква.
„Националната стратегия за детето е един от най-важните стратегически документи на българското общество и той не може да бъде написан и приеман на крак, без широка обществена дискусия", каза председателят на партия МИР Симеон Славчев. Като партия, ангажирана с възстановяване на ценностите и моралните устои на семейството и обществото, няма да позволим на управляващите да приемат „Национална стратегия за детето", без в нея да са гарантирани здравето, доброто възпитание и условия за развитие на детето, както и подпомагане на българското семейство, като основна съставна част от българското общество, каза още Симеон Славчев.
Политическа партия МИР настоява още в „Национална стратегия за детето" 2019-2030 г. да бъдат защитени и предпазени децата от домашно насилие, но успоредно с това да се гарантират конституционните права на родителите и те да не зависят от субективни фактори в лицето на държавните и социалните служители.