/КРОСС/Данните за минималната, средната и максималната температура, атмосферното налягане и вятъра могат да бъдат наблюдавани ежедневно на сайта на мисията Марс ИнСайт. Тези малко по-долу са от последните няколко марсиански денонощия (Сол-ове). Измерванията са от едно от най-топлите места на Марс - намиращата се на екватора равнина Елизиум. Сол (заимствано от латинската дума за слънце) е слънчевото денонощие на Марс; това е ден на Марс.

Солът е видимият интервал между две последователни връщания на Слънцето към същия меридиан (слънчево време), както би се виждал от наблюдател на Марс. Той е един от няколкото звена за следене на времето на Марс.

Солът първоначално е бил приет през 1976 г. по време на мисиите на "Викинг Ландър" и е мярка за времето, използвана главно от НАСА, когато, например, планира използването на марсохода.

Средната продължителност на цикъла ден-нощ на Марс - т.е. марсианското денонощие, е 24 часа, 39 минути и 35,244 секунди. Сидеричният ротационен период на Марс - неговото въртене в сравнение с неподвижните звезди - е само 24 часа, 37 минути и 22,66 секунди. Слънчевият ден продължава малко по-дълго поради движението на планетата по орбитата около Слънцето, което изисква за следващия изгрев тя да се завърти малко по-назад по оста си.

Атмосферата на Марс е над 100 пъти по-рядка от земната и видно от графиката, тамошното атмосферно налягане е около 700 паскала. За сравнение, типичното атмосферно налягане на морското равнище на Земята е малко над 100 хектопаскала, т е над 100 пъти по-високо.

Що се отнася до температурите, в равнината Елизиум те донякъде са сравними с тези в централните части на Антарктида на Земята.

Вярно, минималните са неизменно около минус 95 градуса и са по-ниски от тези на станцията Восток в Антарктида, но максималните са до около минус 20, които са стойности, значително по-високи дори от летните в централните плата на ледения континент на Земята в източната му част. Там дневните стойности дори в момента, където е все още лято, рядко превишават минус 20, минус 30 градуса. Нещо повече, в някои дни по време на марсианското лято около марсианския Екватор се бележат стойности и до около 10-15 градуса Целзий над нулата - абсолютно невъзможни за вътрешността на Антарктида, поне от 30 милиона години насам.

Структурата на планетата Марс е донякъде сходна с тази на Земята, но ядрото и не поддържа постоянно и силно магнитно поле, за разлика от това на Земята. Смята се, че някога е било различно и Марс също е имал свое такова. След изчезването му, той постепенно я губи, издухана от слънчевия вятър.