/КРОСС/ Първи март е празникът на Баба Марта – образ от традиционния български фолклор, който води началото си от езическата история на Балканите. Мартеница, мърцишор, мартис: мартеницата не е само българска традиция. Разпространена е също в Румъния, Северна Гърция и Молдова.

Според фолклорните ни представи Баба Марта е сърдита старица, лесно меняща настроението си, което се изразява в променливото мартенско време – от хубаво към лошо и обратно.

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата, устойчивостта и здравината. По-късно започва да се възприема и като символ на чистота, невинност, непорочност.

Червеното пък е женското начало и здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Червеният цвят предпазва от уроки, белият носи здраве и щастие.

Усукването на двата цвята заедно, символизира онова, което дава живот и подпомага развитието на живота. Мартениците предпазват къщата от злини, а хората - от болежки, уроки. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.

Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Може да се свалят и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Имайте предвид, че мартеничките никога не трябва да се хвърлят, защото се вярва, че така човек изхвърля и късмета си.

Честит Първи март! Бъдете бели и червени, румени и засмени!