Паметна фотоизложба в навечерието на 3 март
Секция: КУЛТУРА
01 Март 2019 09:09
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Паметна фотоизложба в навечерието на 3 март

/КРОСС/ В навечерието на 3 март – Националния празник на Република България Руският център в Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора подреди фотоизложба под надслов „Память о войне” (Памет за войната). Изложбата е създадена през 2018 г. от фондация „Център за опазване и социализация на културно наследство“ съвместно с Руското военно-историческо общество по повод 140-годишнината от Руско-турската война 1877-1878 г.

Включва материали от фондовете на музеите в Плевен, Стара Загора, Русе, „Шипка-Бузлуджа“ и Държавна агенция „Архиви“.  На 16 табла са показани архивни и съвременни снимки на 14 значими паметници на културата и войнската слава в градовете София, Стара Загора, Плевен, Русе, Велико Търново, свързани с този период от българо-руската история. В уводното табло за изложбата разказват Владислав Кононов – изпълнителен директор на Руското военно-историческо общество и Пламена Заячка – председател на Фондация „Център за опазване и социализация на културно наследство“.

В Старозагорска област има 26 паметника, свързани с боевете и загиналите във войната. В изложбата са представени познатите и скъпи за всеки българин Паметник на свободата на връх Свети Никола, открит през лятото на 1924 г.; Мавзолеят костница „19-ий юлий 1877” в Стара Загора, изграден в памет на загиналите жители на града, открит на 20 юли 1910 г.; „Големият” руски паметник на Шипка, посветен на защитниците на прохода, открит през 1881 г.; Храм-паметникът „Рождество Христово” до град Шипка, открит на 27 септември 1902 г.

От София са представени Руският паметник, построен през 1882 г., първият паметник в столицата, посветен на войната; Паметникът на загиналите през Освободителната война 1877 – 1878 медицински чинове „Докторският паметник”, изграден през 1883 – 1884 г.; Паметникът на Александър II, Цар Освободител, открит през 1907 г.;  Храм-паметник „Свети Александър Невски”, строен с народни дарения от 1904 до 1912 г., осветен на 24 август 1924 г.

Плевен е град-герой, свързан непосредствено с военните действия през 1877-78 г. В изложбата са включени Парк-музей „Ген. М. Д. Скобелев”, създаден в периода 1904 – 1907 г., открит на 3 септември 1907 г. в присъствието на княз Фердинанд и височайши руски гости. В района на парка през 1977 г., по повод 100-годишнината от освобождението на Плевен е открита Панорама „Плевенска епопея 1877 г.”; къща музей „Цар Освободител Александър II”, открита и осветена през 1907 г.

Това е къщата на плевенския търговец Иван Вацов, в която на 11 декември 1877 г. е посрещнат руският император Александър II заедно с Великия княз Николай Николаевич и румънския княз Карол I. В експозицията са включени снимки, запечатали посещението на тези святи места от космонавтите Юрий Гагарин и Валентина Терешкова.

От Великотърновския регион е показан Дом музей „Цар Освободител” – главна квартира на руската дунавска армия, 1877 година в с. Горна Студена, открит на 4 септември 1907 г.  – къщата на търновския търговец хаджи Никола Минчев (хаджи Николи). От 2 август до 14 октомври 1877 г. в нея е разположен Щабът на руската дунавска армия. Тук е пребивавал и руският император Александър II, а също и главнокомандващият Николай Николаевич, военният министър Милютин, граф Николай Павлович Игнатиев, княз Владимир Черкаски и др.

По време на войната Русе е укрепен район. В експозицията са включени Паметникът на свободата 14 – 30 ноември 1877 г. край с. Мечка, издигнат в памет на загиналите руски войни в боевете по фронтовата линия Тръстеник – Мечка; Паметникът на свободата, или както още е известен „опълченския паметник”, открит на 11 август 1909 г.; музей „Освободителна война” в град Бяла, Русенско, разположен в къщата, където от 20 юли до 13 август 1877 г. е главната квартира на императора и неговата свита.

Изложбата е предоставена със съдействието на Посолството на Руската федерация в България и ще остане на партерния етаж в библиотеката, пред Руския център, до 18 март 2019 г.