/КРОСС/ Турбуленцията със сигурност е преживяване, което се надяваме да избегнем по време на поредния си полет.

Но понякога тя се оказва неизбежна и ни кара да се хванем здраво за седалката и да се надяваме да приключи по-скоро.

По-страхливите пък набързо си казват молитвата, а сценариите за разбиващ се самолет вече са начертани в главата.

Но, трябва да дишаме спокойно. Колкото и да ни изглежда плашеща, турбуленцията няма да ни причисли към бройката на жертвите на самолетни катастрофи. Защото не е в състояние нито да повреди фатално летателната машина, нито да я свали.

Е, да, понякога се стига до леки наранявания на пътниците, но затова е препоръчително да не се разхождаме много-много по време на полет и в повечето време да сме с колан. А какво всъщност представлява турболенцията?

Има различни причини за възникването на този процес. Сред тях са рязка промяна във въздушните потоци, издигащия се нагоре топъл въздух, високите планини и сгради, над които прелита самолетът, други самолети, които минават наблизо, облачност.

Най-коварна е турбуленцията при чисто небе.

При нея няма ясни признаци за възникване. Това води до невъзможност да бъдат предупредени както пилотите, така и пътниците. Въпреки че, невинаги предварителните прогнози се оказват напълно точни. Все пак, говорим за природно явление, а като такова е по-скоро непредвидимо.

Преминаването през така наречените въздушни ями пък може да завърши с десетки пострадали на борда. В повечето случаи пилотите редуцират височината на летене съвсем целенасочено, за да се достигне най-комфортната. На нас, пътниците, може да ни се струва, че падаме стремглаво надолу, но истината е, че промяната се изразява в няколкостотин метра.

А това е далеч, далеч от фатално. Намалява се леко и скоростта на летене, отново по преценка на пилота. Самите самолети пък са направени така, че да издържат сериозно
напрежение. Толкова сериозно, че по-скоро нервите ни няма да го издържат. Така че, слагаме усмивката и затягаме колана.