/КРОСС/ След дългата зима, първите слънчеви лъчи предизвикват леко вълнение в нас - чувството, че нещо хубаво предстои да се случи, придружено от прилив на енергия.

Като изключим риска от развитие на рак на кожата, излагането на слънце е полезно за човека. Разбира се, този риск не е за подценяване, но и тук важи правилото за умереност във всичко. Защото слънцето ни кара да се чувстваме добре.

Това се случва в нас на молекулярно и физиологично ниво. Когато денят нарасне и до очите ни започне да достига повече естествена светлина, тази "информация" се предава до специална част от мозъка ни, отговорна за образуването на мелатонин - хормонът на съня, чието повишаване ни помага да спим добре през нощта. Светлината потиска неговото отделяне, а когато се стъмни, концентрацията му в кръвта ни се повишава и очите ни "натежават".

В същото време, друг хормон започва усилено да се синтезира под влияние на слънчевите лъчи - серотонинът. Той има обратно на мелатонина действие и ни кара да се чувстваме бодри и в добро настроение.

Много хора страдат от сезонна депресия - чувстват се добре през пролетта и лятото, но липсата на достатъчно слънце през есента и зимата ги потиска. За борба с депресията се използват лекарства, наречени селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRI), които правят така, че в кръвта да се отделят по-големи количества серотонин.

Ултравиолетовите лъчи на слънцето са отговорни и за синтеза на витамин D в тялото ни, а той, от своя страна, подобрява имунната ни защита и повишава нивата на серотонин в мозъка ни, т.е. подпомага и доброто ни настроение.