/КРОСС/ Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.

На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил:

- Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.

А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал:

- Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.

Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.