/КРОСС/

ДЕКЛАРАЦИЯ

на

ФЕДЕРАЦИЯ „ОБЩЕСТВЕНО ЗДРАВЕ" БСП - СОФИЯ

КОМИСИЯ ПО ЗДРАВНА ПОЛИТИКА И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ ПРИ ЦУ НА БЪЛГАРСКИЯ АНТИФАШИСТКИ СЪЮЗ

В подкрепа на стачкуващите медицински сестри, акушерки, фелдшери

и обявилия гладна стачка акушер-гинеколог от гр.Казанлък д-р Захари Стойчев

Здравето на народа ни е от критично значение за нашата национална икономика, национална сигурност и национална идентичност.

В сравнение с други европейски страни българската здравна система постига незадоволителни крайни резултати в редица важни аспекти на общественото здраве: високо ниво на заболеваемост и смъртност, недееспособност и разпространение на рискови за здравето фактори от околната и работната среда.

Според Европейския здравен потребителски индекс българското здравеопазване става все по-опасно за пациента. По развитие на здравната система България е на 33-то място от 34 страни.

Затова нашето здравеопазване според международната програма за социални изследвания се ползва с доверието само на 4,8 % от населението, а 75 % са на мнение, че здравната система не работи.

Специфичният характер на кризата в българската здравна система се обуславя от въздействието на уникални за страната ни негативни фактори, причиняващи значителни последствия за здравето на нацията. В основата на тези въздействия е икономическата криза, като едновременно с това страната ни се изправя пред изключително трудни демографски промени - стареене, емиграция. Понастоящем в Европа няма нито една страна с такъв безконтролен демографски срив, какъвто се наблюдава в България.

Налице са дълбоки социални промени - промени в социалните норми и нарастващо неравенство, нездравословно поведение, както и екологични промени - замърсяване на околната среда, природни бедствия и др. Криза има и в начина на живот, в опазването на околната среда, в обществените очаквания за повишаване качеството на здравните услуги.

Налице е структурна и функционална криза на българската здравна система - нереформирани и неефективни структури и функции на системата. Лечебната система е пренатоварена, а ресурсите за профилактика на бременните, майките и децата, на работещите при висок риск, на хората с увреждания, както и за ранна диагностика на болестите са оскъдни.

Оттук и кризата в общественото доверие.

В същото време здравният бюджет продължава да съставлява 4 % от БВП. И макар често да се твърди, че „хората са най-важното ни богатство" за мнозина здравни професионалисти реалността в българската здравна система е точно обратната: те не чувстват, че са третирани като най-важното богатство, а знанията и уменията им се оценяват по подходящ начин. Поради тази причина все повече лекари и медицински сестри емигрират и търсят морално и финансово признание на Запад.

От началото на реформата в здравеопазването повече от 15 000 медицински сестри, акушерки и други специалисти по здравни грижи са напуснали страната, а за нормалното функциониране на здравната система са необходими още близо 35 хиляди специалисти. В същото време 80% от завършилите студенти в направление "Здравни грижи" заявяват, че няма да упражняват професията си в страната поради мизерното заплащане, неблагоприятните условия на труд и прояви на неуважение и насилие при изпълнение на служебния им дълг.

Затова гладуващият д-р Захари Стойчев, медицинските сестри, акушерките, фелдшери заявиха на висок глас: "Повече така не може". Не може специалистите в здравеопазването да бъдат поставени пред дилемата или да работят на 2-3 места, за да оцеляват или да емигрират. В болниците и поликлиниките все повече преобладават пенсионерите лекари и медицински сестри и то на по 60, 70 и дори 80 години.

Затова ние заставаме твърдо зад исканията на медицинските сестри за:

- увеличаване на стартовите им заплати в размер на две минимални работни заплати;

- диференцирано заплащане на труда, съобразно придобитите квалификации;

- приемане на стандарти с ясен регламент за необходимия брой медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, рентгенови лаборанти и др., съобразно броя на пациентите в кабинетите на общопрактикуващите лекари, в женските и детските консултации, детските ясли, домовете за социални грижи и др.

- необходимо е осигуряване на условия за участие в задължителни форми на продължаващо обучение с гарантирани отпуск и финанси.

Ние издигаме своя глас в подкрепа на стачкуващите и призоваваме управляващите да не поставят медицинските специалисти пред дилемата:да работят в България или да емигрират.

Ако не се вземат спешни мерки, рискът от срив в здравната система нараства с всеки изминал ден.