/КРОСС/ Блаженият Никита бил българин, родом от Албания, където от векове, а и днес съществува българско население. Не е известно кога и как е попаднал на Света гора Атонска. Най-напред бил свещеник в руския манастир „Св. Пантелеймон". После потърсил уединение и безмълвие в скита „Св. Анна", накрая бал разпален от гореща любов към Христос и решил да пролее кръвта си за Него. За да се подготви по-добре за мъченическия си подвиг, той отишъл в Серския манастир „Св. Йоан Предтеча" („Продром").
Когато се почувствал готов, отец Никита се явява пред областния турски управител и мъжествено изповядал Христа като истински Бог, а пророк Мохамед и неговата религия проклел. Тогава бали събрани членовете на съда, които се опитали да вкарат мъченика в тяхната права вяра. Той презрял ласкателствата им и е голяма твърдост понесъл наложените му мъчения и изтезания - главата му стягали в менгеме, забивали спици под ноктите на ръцете и краката му. окачвали го да виси с главата надолу, с огън горили всички части на тялото му, а след всяко изтезание го затваряли в мръсна килия без храна и вода. След като разбрали, че няма да сломят твърдостта му, осъдили го на смърт чрез обесване. Присъдата била изпълнена на 4 април 1808 г. Три дни след обесването му християни откупили тялото му и го погребали при църквата „Св. Николай" до градската странноприемница.