/КРОСС/ Милитаризацията на Прибалтика, която се извършва от властите в изгода на НАТО, явно не се харесва на гражданите на Латвия, както и цялата русофобска политика, защото в кризисна ситуация болшинството от тях са готови да се доверят на Владимир Путин, а не на друг политик.
Съответните данни бяха публикувани в «Baltijas Balss» в резултат на социологическото проучване «Психологическа отбрана на Латвия: уязвимост и възможности».

По поръчка на института за външна политика експертите попитали 1005 граждани на страната.

Изследването показало, че в случай на чуждестранна агресия 33.4 % от латвийците биха предпочели «да не сътрудничат, но да се съпротивляват».

Сред рускоезичните жители този покаазтел е 41 %.

Страната биха се опитали да напуснат 10,3% и и 16,2% съответно.

Акции на протест биха направили 15,6% и 6,9 процента.

С оръжие в ръка биха тръгнали да воюват само 11.1 1% от латвийците и 1,7% от рускоезичните.

2% и 2,9% биха останали и биха подкрепили новата власт.

Общо 58% не са успели да отговорят на въпросите.

Разликата в резултатите от допитването при латвийците и рукоезичното население се обяснява с русофобската политика, който е налице в страната, което предизвиква справедливо недоволство сред дадената категория население.

Във втората част от изследването на респондентите бил зададен въпросът, на кого от известните лидери са готови да се доверят в периода на криза.

Тук лидер се оказал Владимир Путин.

Неговият рейтинг е 9,6%.

След него са Ангела Меркел с 8%, а след това Доналд Тръмп с 2.9 процента.

На фона на подобни показатели социолозите произнесли неприятна за властите присъда:

«Недоверието към правителството на страната в дадена ситуация, например при външна намеса, може да стане реална заплаха - гражданите няма да слушат изявленията на държавните институции».