/КРОСС/ Тече обществено консултиране и предстои приемане на проекта на Закон за стратегическото планиране, както и на националните приоритети за разходване на европейските средства в следващия програмен период, 2020-2027 г.
Година по-рано беше приета и Национална транспортна стратегия до 2030 г., основана върху ограничителната макроикономическа рамка, изготвена в Атинския технически университет по т. нар. модел PRIMES. Същото е на път да се случи и с приемането на проекта на Интегриран национален план климат - енергетика до 2030 г. (2050 г.), в който са заложени изключително ниски средногодишни темпове на ръст на БВП от около 1,6%.
Същевременно, в следващите 2-3 г. икономиката на България е на път да достигне т. нар. капан на 10-те хил. щ. д. БВП на жител. След прехвърлянето на тази повратна точка стои въпросът за необходимостта от радикално преструктуриране и осигуряване на минимално приемливи темпове на растеж, които да превключат националната икономика на по-висока скорост на сближаване със средните равнища на производителност и доходи на ЕС.
На този фон, в медийното пространство се пласират драстично завишени оценки за траекторията на развитие през последните 30 г. и достигнато равнище на българската икономика, като се сочат колосални разлики от 2,5 до 5 пъти по-висок БВП, произведен през 2018 г. в сравнение с този от 1988 г.
Тези неинформирани или спекулативни оценки дават повод за настоящия преглед на достъпните бази данни на влиятелни финансови и академични институции, каквито са МВФ и Университетът в Грьонинген. Те могат да бъдат резюмирани по следния начин:
Според оценките в постоянни цени на МВФ, през 2018 г. България е постигнала около 116 % от стойността на БВП произведен през 1988 г. (= 100%).
Базата данни на университета в Грьонинген, подържана по т. нар. проект Мадисън, обобщаващ данни за икономиките на почти всички държави за дълги периоди от време, сочи че през 2016 г. България е постигнала около 122% от БНП, произведен през 1987 г. (= 100%). Тази оценка се базира на преизчислението върху следните изходни данни по цитирана методология (виж: „rgdpnapc  Real GDP per capita in 2011 US$, 2011 benchmark, suitable for cross-country growth comparisons "):

Показатели 1987 2016
Население - хил. д. 8972 7145
БНП/ж. 2011 US $ 11 091 17 037
БНП 2011 BLN US $ 99,5 121,7

Тези, и много други сходни стойностни оценки могат да бъдат приети за достатъчно надеждни, като се отчетат следните условности и уточнения:
Системата на националните сметки (СНС) е приложима към пазарни икономики. До 1991 г. у нас действаше системата MPS (Material Production System) или Баланс на народното стопанство - БНС (National Balance of Economy), утвърдена през 1969 г. от Статистическата комисия на ООН с подобен статут, какъвто има СНС.
Преходът между двете системи е в голяма степен условен, още повече когато се сравняват една съща икономика в два различни режима на функциониране. Формализираният преход е възможен чрез използване на „ключове за преход" на Статистическата комисия на ООН и Евростат за преизчисляване на основни икономически показатели от методологията на БНС към тази на СНС.
Очевидно, остават непреодолими фундаменталните различия и начините за тяхното статистическо отразяване между двата типа икономически системи, функционирали през периодите, разделени от 1990-1991 г. - сегашната, основана на пазара, при която преобладаващата част от реализираните количества, цени и доходи са определят от макар и деформиран и/или регулиран („несъвършен") пазар, и предишната „централно планова икономика" (по терминологията на ООН).
В този смисъл, всички сравнения, използващи едни същи мерни единици, в някаква степен са условни или относително надеждни.
Важно е също да се отбележат и разликите в динамиката на развитие на икономиките на страните от ЦИЕ, особено на преките ни аналози и съседи като Унгария, Словакия, Румъния и други. Те могат да бъдат проследени чрез базите данни на Университета Грьонинген и МВФ, цитирани по-горе.
За България особено важно обаче е сравнението на динамиката на БВП и скоростта на сближаване към средните равнища на ЕС, спрямо нашия най-пряк аналог и съсед - Румъния.

По общо равнище на производителност и доходи (БВП на жител по паритет на покупателна способност) две години преди влизане в ЕС, България изпреварва Румъния, макар и само с два пр. п. В следващите години обаче Румъния не просто обръща тенденцията, но минава на два пъти по-бърза скорост на конвергенция към средното равнище на ЕС 28.
Тук няма да коментираме причините и различията в основните действащи фактори. Все пак се налага очевидният извод, че подобряването на конкурентоспособността и потенциалът за растеж са постижими само чрез радикален и бърз обрат, дълбоки структурни реформи и промени в законодателството, по-ефективни институции и правоприлагане.