/КРОСС/ След щетите, които нанасят на озоновия слой, хлорофлуоровъглеродите (или CFC) са персона нон грата в съвременния свят. През 30-те години обаче те са най-горещата тенденция в науката за замразяването.

Младият химик от “Дюпон” Рой Плънкет се опитва да направи нов вид CFC. Теорията му е, че ако накара съединението TFE (тетрафлуороетилен) да реагира с хидрохлоридна киселина, ще получи замразяващия агент, към който се стреми.

За начало на експеримента, който бил проведен на 6 април 1938 г., Плънкет си набавя голямо количество газообразна TFE, охлажда я и я затваря в метални кутии, за да издържи до момента, в който ще бъде използвана. Когато дошло времето да отвори контейнера и да смеси газа с хидрохлоридната киселина, от кутията не излязло нищо. Газът бил изчезнал.

Само че не било съвсем така. Разстроеният Плънкет разтърсил капака на кутията. От него паднали някакви бели люспи. За късмет на всички любители на омлета, той им обърнал внимание и ги предал на други учени от “Дюпон”. Така се ражда покритието, което всички имаме днес на тиганите си.