/КРОСС/ С Лазарица, денят преди Цветница, започват най-светлите пролетни празници. И двата дни, известни още като Лазаровден и Връбница, са натоварени с много смисъл, традиции и легенди. В Северозапада все още има 80-90-годишни жени, които разказват за тях. Евангелското събитие, дало името на Лазаровден, е ясно. Пратили съобщение на Исус Христос, че приятелят му Лазар е тежко болен. Близките му го молели да дойде и да му помогне. Исус тръгнал, но когато пристигнал, Лазар вече бил умрял. Лазаровите сестри - Марта и Мария, му казали, че ако е бил дошъл по-рано, Лазар щял да е жив. Исус ги успокоил - той ще възкръсне, защото, който вярва в мене, и умрял, ще оживее. Той застанал пред пещерата, в която бил погребан Лазар, наредил да отместят камъка и се провикнал "Лазаре, излез вън! И станало чудо - Лазар излязъл. Така е според Йоан, глава 11.
Но има една народна приказка, в която се разказва друго. Лазар умрял и бил оплакван от осем сестри. Като ги чул, Бог се смилил над тях и поживил Лазар. Като излязъл от пещерата, Бог го попитал: Какво почувства, когато умре и когато възкръсна. Когато умрях, заразказвал Лазар, ми беше леко, като че майка ми ме люлееше в люлка. При възкръсването изпитах страшни мъки. Тогава Бог се зарекъл никого да не възкресява. С това народът си е обяснявал факта, че хората не възкръсват. По легендата за Лазаровото възкресение Пенчо Славейков създава поемата си "Чумави".

Според богослови, Лазаровден е зает от християнската от юдейската религия. Подобен празник са имали и древните гърци и славяни. С вековете празникът се обогатявал, изменял и станал ден, в който християните празнували в чест на нивите, пасищата и горите. В по-късния си образ Лазар е човек, който на този ден обикаля нивите, изсича храсти и чисти камъни, подготвя нивите за оран и сеитба. На него са посветени много народни песни, а най-важният обичай на неговия ден е лазаруването, което правят само момите. Някога можели да лазаруват само подевки - момичета преди замомяване, но след това започнали да лазаруват и моми, а днес дори и млади булки. Лазарица е аналог на Коледа, който е празник само на момците.

В автентичния си вид днес обичаят се практикува в село Градец, Видинско. Само че за цялото село се събира една група момичета. В селото няма училище, но лазарките си идват в съботата преди Лазарица за обичая. Ученички и дори деца се обличат в народни носии и тръгват из селото. В няколко къщи ги чакат и посрещат с баници, сладкиши, с благодарност, че са ги зачели. Момичета се хващат за ръце и запяват, после нареждат благословии. Нека има щастие и плодородие в този дом, са най-честите пожелания. Но на този ден ни става много тъжно, споделя секретарят на читалището Пролет Цолова, ревностна пазителка на традицията. Защото на все повече къщи портите са заковани с дъски. Няма никой - старите са си отишли от този свят, а младите са някъде из големите градове или из чужбина.

Всеки, който е посетен от лазарки, ги дарува. Някога това е ставало с орехи, ябълки, сушени сливи. Днес раздават на лазарките метални левчета, тарелки със сладки, парчета баница, опечена специално за тях.
На този ден трапезата е постна. Месят се питки и погача, която се прекадява.

С края на деня си отива и Лазарица, а на другия ден следва Цветница или Връбница. Кой знае защо, в Северозапада денят се нарича още Куклинден по името на задължителния обреден хляб - кукла. Празнува се за прослава на цветята и върбата, на младите жени. Евангелското събитие е известно - на този ден Исус влязъл в Ерусалим, възседнал осел. Хората не го познавали и питали - кой е този. Знаещите им отговаряли - Това е Исус, пророкът от Назарет. Исус влязъл в божия храм и изгонил търговците. Според Матей и Лука казал: Домът ми за молитви е отреден, вие го превърнахте в разбойнишки вертеп. В храма надошли слепи и хроми и Исус ги изцерил всичките...

Не случайно денят се нарича още Връбница. И не само защото една от първите се раззеленява, а защото листята и клоните й имат магически свойства. Древните славяни вярвали, че тя гони злите духове, предпазва от бедствия и болести. Пазели клонките цяла година за лек. Векове по-късно медицината доказва, че върбата наистина има магически свойства. От нея се прави първото лекарство в света - аспирина. От латинското и име саликс идват медицинските салицил, ацетизал и т.н. Не е случаен и фактът, че на този ден носели върбови клонки в храмовете за освещаване, кичат с тях вратите на домовете си, а в селата - на кошарите и оборите.

И както на Лазарица момите обикалят къщите, на Цветница се кумичат. Кумиченето е най-важният обичай. Той и досега е запазен в планинските села на Северозапада. Момичетата отиват на реката и в по-тихото и течение пускат дървесни кори, на които слагат залци от обредния хляб кукла. Чиято кора първа стигне най-далече по течението, собственичката и се обявява за кумица. Днес вместо хлябът кукла, който има вид на човешко лице, направено от тесто, в реката хвърлят венчета и китки. Всяка мома иска нейното цвете да стигне най-далеч. Някога вярвали, че такава мома не може да бъде отвличана от змей.

На Цветница също се пеят специални песни, а на трапезата се слага качамак и джуркана коприва. Все пак празникът е във великденските пости. От следващия ден започва Страстната седмица - дните на Христовите страдания преди Възкресението.