/КРОСС/ Българската стопанска камара приветства намерението на управляващото мнозинство за промяна в Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) и облекчаването на изискванията за деклариране на действителен собственик на юридическо лице, както и отпадането на задължението за фирмите да декларират в ДАНС своите планове за обучение на служителите си във връзка с прилагането на Закона.
Въпреки предупрежденията от страна на работодателските организации, в т.ч. и на БСК, че тези изисквания са по същество свръхрегулация и създават излишна административна тежест върху бизнеса, нормативната промяна беше приета без необходимата качествена оценка на въздействието й. В резултат на това, в края на м. март бяхме свидетели на хаос и сред фирмите, и сред институциите във връзка с необходимостта от приложение на изискванията.
Похвално е, че този проблем беше осъзнат от страна на управляващите и вече е налице готовност за неговото преодоляване. За съжаление, не виждаме подобна готовност и по отношение на други регламенти, създаващи не по-малки проблеми на фирмите и криещи опасност от хаос и непостигане на предварително заложените цели.
Такъв пример е Наредба Н-18 (за касовите апарати), във връзка с която месеци наред представителите на бизнеса алармират институциите. Свидетели сме на пренебрежимо малък напредък и декларирана готовност за предприемане на закъснели промени в някои от конфликтните текстове, които не е ясно кога ще се случат и далеч не решават настоящите основни проблеми в Наредбата - свръхрегулация и достъп до чувствителна бизнес информация, промяна на статута на картовите разплащания, неясни дефиниции на софтуерите за управление на продажби и др. Реалните разходи, които трябва да направи бизнесът за постигане на съответствие с изискванията на Наредбата, са в пъти по-големи от предварително предвидените от МФ.
Представителите на българския бизнес нееднократно са декларирали готовност и желание да работят за изсветляване на икономиката, за създаване на благоприятна бизнес среда, която да гарантира спокойно и равнопоставено участие на всички бизнес оператори на пазара. Тези цели обаче не могат да бъдат постигнати чрез безсмислени регулации, които водят до непредвидимост, несигурност и хаос, и по същество са удар основно върху белия бизнес, докато некоректните търговци ще продължат да оперират безпрепятствено и безнаказно.
Призоваваме управляващите да преосмислят подхода си по отношение Наредба Н-18 така, както го направиха със ЗМИП. Това ще е доказателство, че в българската политика надделява разумът, а не въвеждането на прибързани и необмислени регулации.