/КРОСС/ На Великден (28 април) екипът на предаването „#Eвропа“ поглежда към богатството на посланията в многолика Европа.

„Да живеем заедно като еднакви по достойнство“ – така е озаглавена Бялата книга за междукултурния диалог на Съвета на Европа. Документът на ЕС е признание към различните религии и светските концепции за живота и техния принос за богатото цивилизационно наследство на Стария континент и отбелязва значението на религиите за съвременното културно многообразие.

След последното си разширяване Европейският съюз вече има четири държави с преобладаващо православно население – Гърция, Румъния, България и Кипър, и още пет страни със значителни православни общности, за които в неделя започват Великденските празници.

Броени дни преди визитата на папа Франциск в нашата страна Емилия Запартова разказва за епископите на Рим, които са посещавали висшия законодателен орган на ЕС, за символиката на обръщенията им и за знаковата сила на óтказа.

Опазването на културното наследство на Европа е един от важните приоритети в дневния ред на Европейския парламент.

Специален доклад на Европарламента очертава различните аспекти на новото разбиране за ценностите на културата. Един от тях е кулинарното наследство и автентичните вкусове на различните региони. Списъкът на защитените традиционни продукти включва повече от 1400 храни от всичките 27 страни-членки.

Най-голям брой сертифицирани храни произвеждат южнитe дъpжaви в Eвpoпeйcĸия cъюз. Лидер по бpoй нa защитени пpoдyĸти e Итaлия - oбщo 293. Едва 8 български храни се ползват с европейски сертификат за своя произход, а миналия месец Европейската комисия включи в списъка и странджанския манов мед - единственият български продукт, който има знак за уникалност и може да се произвежда само в Странджа.

Защо страната ни не се възползва достатъчно от оригиналните си традиции разказва пред камерата на „#Eвропа“ експертът Янка Казакова от катедрата по икономика на природните ресурси в УНСС.

Близо 6 години продължи битката, която съседна Гърция води за названието „Фета“. Представените пред Европейската комисия доказателства за произхода на сиренето тежали над 6 килограма, като сред тях има и данни за археологически находки на гръцко сирене от епохата на неолита. Гърците успяват да преборят претенциите на Дания, Франция, Германия и Великобритания, а правото на Гърция да се нарича родина на сиренето „Фета“ е установено със специален Регламент на ЕК от 2002 г.

Какво прави парчето сирене толкова важно в Европа днес разказва Теодора Гатева.

Една трета от цялата произведена храна в глобален мащаб се изхвърля. Този въпрос става все по-актуален и привлича вниманието към различни кампании за ограничаване на разхищението – от появата на заведения с нулев отпадък, стартъпи, помагащи да контролираме колко точно изхвърляме. Храната е ценна, а изхвърлянето й е неетично, както спрямо хората, които са отгледали или произвели продуктите, така и към множеството гладуващи.

Цанка Николова и Анна Андреева представят един от първите ресторанти у нас, в който към храната се отнасят с уважение.

В празничния ден „#Eвропа“ ще подари на зрителите колекция от впечатляващи гледки от България, публикувани, харесвани и споделяни в социалните мрежи.

Един от авторите на кадри, които будят възхищение е фотографът Владислав Терзийски и тази неделя е гост в предаването. Гледайте предаването „#Европа“ тази неделя (28 април) от 12:30 ч. по БНТ1!