/КРОСС/ Великденският заек е един от най-разпространените и познати символи на Великден. По магазините изобилстват шоколадови, керамични и плюшени фигурки на зайци, които са неизменна част от празника.

Традицията на великденския заек е от езически времена. Хората са принасяли зайци в жертва на саксонската богиня на пролетта Еостре - от нейното име идва названието на английският католически празник Истър, Великден. Тогава се е правел ритуален лов на зайци. Сега той е все още част от Великденския празник, но никой не го възприема като свещенодействие.

Легенда разказва, че богинята Естре искала да впечатли група деца и превърнала една голяма пъстра птица в заек. Но тъй като той все още бил птица по душа, продължавал да прави гнезда и да ги пълни с яйца, които богинята подарявала на децата.

За първи път великденският заек се споменава в немска приказка от 15-ти век. В нея се разказва за заек, който криел в градината шарени яйца от децата.

В американския фолклор великденският заек е привнесен през 17-и в. от немски заселници в Пенсилвания. Децата там вярвали, че ако бъдат послушни, великденският заек ще им остави гнездо с шарени яйца.

Според друга легенда, когато водели Христос към Голгота, за да бъде разпнат на кръст, в тълпата бил и Симеон от Кирина с двете си деца. Единият му син – Руфус имал със себе си зайче. Внезапно кръстът паднал на земята и смачкал животинчето. Трогателният плач на момчето накарал Исус да се обърне и въпреки мъките си, докоснал мъртвото зайче, като му направил кръстен знак. В миг то оживяло и побягнало. Изведнъж обаче се появило под кръста на разпнатия Христос.