/КРОСС/ След като голяма част от Запада отпразнува своя католически Великден миналата седмица, утре всички последователи на източноправославната църква също ще отбележат празника.

Православната общност е втората най-голяма християнска общност след католическата, като хората, които изповядват православието наброяват около 225 млн. души.

Сред страните, в които православието е основната или преобладаващата религия са Русия, Украйна, Сърбия, Румъния, Молдова, Гърция, Северна Македония, Беларус. В Босна и Херцеговина, Албания, Казахстан и Естония съществуват малцинствени групи, които също изповядват православието.И въпреки че всички от гореизброените страни изповядват една и съща религия, има великденски традиции, които са строго локални и се различават една от друга.

На гръцкия остров Корфу например от години спазват традицията по „хвърляне на делви". А заедно с делвите, през балконите си местните изхвърлят и всякакъв вид домашна посуда, включително тенджери и тигани.

Традицията на остров Корфу се е превърнала в световна атракция и всяка година хиляди туристи се стичат там, за да видят нагледно „хръвлянето на делви". Значението зад този обичай е изхвърляне на всичко лошо и започването на чисто.В Гърция едно от основните ястия, които се слагат на великденската трапеза, е „магирица". Това е супа, която се приготвя от агнешка карантия и с нея се отбелязва приключването на великденския пост.

В съседната ни страна яйцата се боядисват предимно в червено и могат да се ядят още от събота вечер.
В Румъния е традиция за Великден хората да се обличат в нови дрехи и да почистват основно домовете си.

В страната на граф Дракула също боядисват яйца за празника, но местните задълбочават вниманието си изключително много върху тази част от празненството.

Боядисването на яйца е цяло изкуство в Румъния и дори отделните семейства се състезават за това кой ще има най-красивите изрисувани великденски яйца.

Румънците също ядат традиционните за региона козунаци по Великден. Освен това типични са всякакви ястия, чиято основа е агнешко месо. Приготвя се и хляб със сирена, който там наричат „паска".
В Русия е прието хората да почистят изцяло къщите си преди настъпването на Велики четвъртък. Тогава, както и в България, се боядисват яйцата. В събота се приготвят ястията за трапезата, като всеки, който пости, не може да опитва от храната, докато готви.

Поздравът, който си разменят руснаците на Великден, е същият като у нас. В сутринта на празника те си казват: „Христос воскрес!" , и си отговарят с: „Воистину воскрес!".

Закуската на Великден най-често е съставена предимно от яйца; кулич - традиционна питка с мая; огромна торта, приготвена с извара и стафиди, която наподобява козунак и други.

В Сърбия по традиция яйцата се варят и боядисват в съд, в който задължително домакинята е добавила няколко капки свещена вода.

Първото боядисано яйце се пази до следващия Великден и то се нарича Чуваркућа или „пазител на дома". Сърбите използват традиционния поздрав „Христос Воскресе" и „Воистина воскресе" до Спасовден.

Ако дойде гост вкъщи на Великден, задължително е първо да му подарите боядисано яйце, а след това можете да го почерпите с каквото пожелаете.

В понеделника след Великден сърбите ходят на гробища или в църква и отдават почит на починалите си близки и роднини.