/КРОСС/ Сватбата на Фигаро“ е първият от трите изключително успешни проекта на Волфганг Амадаеус Моцарт с либретиста Лоренцо да Понте и е творбата, която истински етаблира композитора на международната сцена. Първоначалното й представяне във Виена, след премиерния спектакъл в Театъра на Имперския двор на 1 май 1786г. е добре прието, но успехът й в Прага, по-късно същата година е насравнимо по-голям и довежда до възлагането на театралния „вихър“ на Моцарт, операта „Дон Жуан“.

„Фигаро“ на Да Понте е звънтяща комедия, изпълнена с най-добрата музика, създадена от Моцарт. Граф Алмавива преследва камериерка на своята съпруга, Сузана, въпреки че тя е сгодена за неговия камериер, Фигаро. Графинята, Сузана и Фигаро съвместно измислят план да изиграят Дука, в един чудесен фарс, който завършва с молещия за прошка своята съпруга Алмавива.

Освен наслада и удоволствие, сюжетът на „Сватбата на Фигаро“ я прави неотменна творба за съвременната публика. Едноименната комедия на Пиер Бомарше, върху която е основана операта, е била забранена за представяне във Виена, след бурния й прием в Париж, но не заради нейната „разгулност“, а поради политическия й контекст. Според Дантон и Наполеон, пиесата предрича края на аристокрацията. Ето защо, не е изненада, че Да Понте е особено старателен да „изчисти“ либретото от всяко политическо съдържание, за да гго направи подходящо за вкуса на своя коронован поръчител, император Йозеф Втори. 

Една творба, която представлява Моцартовата музикална революция, особено чрез умелото съчетаване на арии, дуети и хорове, „Сватбата на Фигаро“ се завръща в австрийската столица, за да достави удоволствие и удиви отново публиката във Виенската Щаатсопер.