Книгата „Свети вълк“ на Елена Алексиева стана роман на годината
Секция: КУЛТУРА
10 Май 2019 16:20
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Книгата „Свети вълк“ на Елена Алексиева стана роман на годината

/КРОСС/ Романът на Елена Алексиева "Свети Вълк" получи голямата награда в конкурса за Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" - 2019 г. Отличието връчи министърът на културата Боил Банов на официална церемония в Литературен клуб „Перото". Писателката получи художествен диплом и парична премия в размер на 11 000 лева.Отличието се връчва от Националния дарителски фонд "13 века България" и през годините се утвърди като едно от най-важните за съвременната българска литература.

Майсторски разказани истории от миналото, но герои, които ще ни накарат да се замислим как живеем днес. Сред тях журито с председател Амелия Личева номинира финалистите, а министърът на културата обяви решението.

Безкрайно благодаря на авторитетното жури за това, че оцени моя роман. Но преди всичко благодаря на читателите и на издателство „Факел експрес". Благодаря на Фонда, на издателството и на читателите, че ни помагат да скъсаме с една мрачна, ако и наша си, идентичност и да продължим към бъдещето. Благодаря на всички ви за вашата подкрепа, за честното българско изкуство и честната литература, сподели Елена Алексиева.

Останалите номинирани от Националния дарителски фонд "13 века България" за наградата романи са: "Тяло под роклята" с автор Галин Никифоров; "Остайница" на Рене Карабаш; "Ръкавици за студената война" на Румяна Захариева; "Когато капят кестените" с автор Стефан Коспартов; "Животът няма втора половина", с автор Христо Карастоянов.

Журито беше в състав Амелия Личева - председател, Владимир Зарев, Пламен Дойнов, Марин Бодаков, Светлозар Желев.

"В това време странникът седеше под навеса на една автобусна спирка, на която случайно се беше натъкнал, и чакаше да му мине. На него и най-дребното добро, което някой някога му беше сторил, му тежеше. Той не умееше да дължи никому, защото нямаше с какво да се издължи. Затова от ситостта и топлината се чувстваше несвестен и не понечи да се отърве от тях незабавно, само защото знаеше, че няма дълго да продължат. Забелязал беше, че нищо хубаво на тоя свят не продължава дълго, поради което и предпочиташе да преболедува за кратко щастието, вместо да бяга от него".