/КРОСС/ „Ракът на дебелото черво е третото най-често срещано онкологично заболяване в западния свят. По-често при мъжете се срещат ракът на простатата и белия дроб номер, докато при жените по-често срещан е само ракът на гърдата." - това твърди австрийският хирург др. Алексис Фрайтас от Wiener Privatklinik, специалист по чревни и ректални заболявания.
Според специалистът има различни фактори за развитието на това заболяване. Номер едно и две от тях са пушенето и наднорменото тегло, но те са пряко следвани от липсата на спорт и неправилната диета. Важно е да се знае, че честата консумация на алкохол също допринася за по-честите появи на заболяването.
Разбира се генетичният фактор също е важен наред с хроничните възпалително заболявания. За хората с роднини от първа степен, които страдат от рак на дебелото черво, рискът е по-висок, като по-уязвимият пол са мъжете.
Др Алексис Фрайтас смята, че превенцията е ключов фактор за доброто излекуване. Общата успеваемост на лечението на това заболяване е приблизително 60%, което се дължи на факта, че много често заболяването е открито в напреднал стадии. В много случаи, при ранно диагностициране без метастази до пълно възстановяване може да се стигне и само чрез хирургично лечение. „В други случаи и усложнения обаче се налага да вложим пълно въоражение от нашите различни специалисти - операция, химиотерапия, лъчетерапия, имунотерапия" - отбелязва др. Фрайтас. За него като онкологичен хирург, голям напредък са операциите, при които се прилага минимално инвазивен подход (операции, които се правят с единичен разрез с минимален размер), но след това допълва: „Освен това обаче, заедно със специалистите от онкологията смятам, че имунотерапията също има огромен принос за успешно лечение."
Преди всичко обаче, за да не се стига до операции и терапии, най-важно е човек да се погрижи сам за себе си. „Най-важният скринингов тест за рак на дебелото черво е колоноскопията. При нея полипите, по които има закачени карциноми, могат да бъдат открити и незабавно отстранени. Изследванията на фекална кръв, генетични тестове и CT-колография също са полезни. Препоръчвам на всички хора навършили 50 години да се изследват веднъж годишно, а тези с генетична предразположеност дори няколко години по-рано", съветва д-р Фрайтас.