/КРОСС/ На 2 юни 1896 г. италианският инженер Гулиелмо Маркони патентова безжична телеграфна система, получила впоследствие широка популярност под названието “радио”.

Той е роден в Болоня през 1874 г. в семейството на виден земевладелец.

Майка му пък е внучка на основателя на известната ирландска компания за производство на уиски “Джеймисън енд сънс”.

Макар и много учени, сред които Оливър Лодж, Майкъл Фарадей, Хайнрих Рудолф Херц, Александър Попов, Никола Тесла и Томас Алва Едисън, да са допринесли за създаването на безжичната телеграфия, Маркони е човекът, превърнал теоретичните им достижения в практика.

През 1896 г. той успява да изпрати радиосигнали на разстояние от 300 м до 6 км в равнините на Солсбъри, Англия, за което получава и британски патент №12039.

На следващата година Маркони значително подобрява системата си и през юли 1897 г. създава в Лондон компанията “Уайърлес телеграф трейдинг сигнал”, пренаименувана по-късно на “Маркони уайърлес телеграф къмпъни”.

Той основава и първата в света “безжична” фабрика в Хол стрийт, Челмсфърд, Англия, през 1898 г., в която отначало работят 50 души.

През 1901 г. Маркони успява да предаде радиосигнал през океана, което поставя началото на нова ера в безжичните технологии.

От 1903 г. компанията му осъществява редовни трансатлантически радиовръзки. През 1909 г. постиженията му са признати от Нобеловия комитет и той получава приз за постиженията си във физиката, поделен с Карл Фердинанд Браун.

По време на Първата световна война Маркони отговаря за безжичните съобщения на Италия и разработва тайни трансмисии на къси вълни.

През 1923 г. физикът подрива репутацията, си като влиза в редовете на фашистката партия, а Мусолини го прави президент на Италианската академия на науките.