/КРОСС/ В рамките на вчерашния ден, от страна на заместник-министър председателя и министър на отбраната Красимир Каракачанов, излезе странна и не съвсем разбираема позиция, относно работата на смесената българо-македонска комисия по историческите въпроси. Той официално призна, че тази комисия не работи и че българската страна не е в състояние да защити позициите си.

Ще припомним, че успешната работа на този своеобразен двустранен научно-политически формат и изчистването на спорните моменти между двете страни по отношение различното тълкуване на някои конкретни исторически събития и личности е едно от условията за положителната позиция на България по присъединяването на Република Северна Македония към структурите на ЕС и НАТО.

Когато беше подписан договорът за сътрудничество и добросъседство между България и Македония, ние от Възраждане излязохме с положителна позиция, относно подписването и ратификацията му. Наред с подкрепата ни за него обаче, поставихме и условие, което според нас е определящо за успешното изпълнение на споразумението и най-вече за опазването на националния ни интерес. Това условие беше, в рамките на общата работата на смесената комисия по историческите въпроси, българската позиция да бъде максимално защитена, а с историята ни да не бъде правен компромис.
Повече от година по-късно, това условие не е изпълнено. Напротив, от българска страна вече бяха направени редица недопустими компромиси, по отношение трактовката на определени исторически събития и процеси.

Поради това ни е интересно, срещу кого е смешният плач на Каракачанов в момента? Защото, ако не знае, той е зам.-министър председател в това правителство, и поне на книга, следва да се води най-сведущ по македонските въпроси. Защо не осъществи текущ контрол върху работата на тази комисия, за да не му се налага да прави признания постфактум. Защо не направи нищо, за да тушира наглите претенции на македонистите и сърбоманите в Скопие, вместо да се оплаква сега и да твърди, че работата на комисията е в тупик. Защо се държи като страничен наблюдател, а не като този, който следва да носи най-голямата отговорност по този въпрос?

Най-вероятно, заради същата причина, поради която първо се обявява срещу гейпарада, а в следващия момент като силов вицепремиер осигурява няколко хиляди полицаи, които да пазят въпросния гейпарад. Или пък, когато казва колко лоша е циганската престъпност, но като заместник-министър председател, комуто са подчинени всички служби за сигурност и МВР, не прави нищо съществено, за да я пребори. Време е някой да каже на българските управляващи, че не са безучастни зрители на футболен мач, а хората, от които зависи това, как ще се развиват процесите във вътрешно-политически план, както и това, какъв ще бъде статусът на страната ни навън.

Защото, докато някои се вайкат, други действат. За информация на Каракачанов, докато той не може да защити пред македонската страна (която следва да е в по-слаба позиция пред нас, тъй като те искат подкрепата ни, а ние сме в положението да поставяме условия) българския характер на пет дати и десет имена, и вече 30 години след падането на Желязната завеса не можем да свържем София и Скопие с директна железопътна и шосейна връзка, Албания и Косово се свързаха транспортно с цяла мрежа от влакови и автомобилни линии, и десетки тунели межди двете страни, някои от които прекарани през най-тежките участъци на т.нар. „албански алпи". Едно истинско инженерно и логистично чудо, за което можем само да завиждаме и да се учим от албанците. И докато ние се бавим с процесите по активна и ефективна ребългаризация на Македония, за което има отлични исторически и геополитически условия, албанската геостратегическа и демографска експанзия не спира, а от Македония скоро просто няма да е останало кой знае какво за спасяване.

С оглед гореизложеното, ние от Възраждане смятаме, че има само един адекватен ход от страна на българската държава в тази ситуация, а именно оттегляне от преговорния процес с македонската страна и замразяване на процедурата по присъединяването на Република Северна Македония към структурите на ЕС и НАТО. Що се отнася до Каракачанов, оставката му вече е закъсняла.