/КРОСС/

О Т К Р И Т О   П И С М О
ДО:
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА Р БЪЛГАРИЯ
Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
ПРЕЗИДЕНТА НА КНСБ Г-Н ПЛАМЕН ДИМИТРОВ
От:
УС на Дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "РОДОЛЮБЕЦ"
относно идеята на КНСБ за разработване на проект „Възраждане" за привличането на българи от чужбина за нуждите на българския пазар на труда
Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи „Родолюбец" от своето създаване през 1990 г. до днес се стреми преди всичко да защитава правата и националните интереси за съхраняването на езика, културата и традициите на българските общности в Бесарабия, Таврия, Крим и други региони в Молдова и Украйна, както и да подкрепя техните стремежи към все по-тесни връзки с тяхната историческа родина България.
През тези години бяха постигнати значителни успехи: възстановиха се исторически просветни средища като Болградската гимназия, създадоха се нови такива като Българският теоретичен лицей „Васил Левски" в Кишинев, Музикалният колеж в гр. Твърдица, Украино-българският лицей в гр. Приморск, Тараклийският държавен университет „Григорий Цамблак". Създадоха се български културни формации - фолклорни състави, театрални трупи, които редовно участват в организирани в България културни форуми. Няколко хиляди студенти получиха своето образование в български университети. За учители, студенти и ученици от Молдова и Украйна се провеждат езикови курсове и практики в български образователни центрове.
В същото време през целия този период организацията ни, според своите възможности - предимно в индивидуален план, подпомага тези наши сънародници, пожелали да се завърнат и да се реализират в прародината, като по този начин сбъднат мечтата на своите предци и дадат своя принос за културното и икономическото развитие на родината ни.
Дружеството ни на няколко пъти инициира законови изменения, насочени към създаването на нормативна уредба за подпомагането на тези, които биха пожелали да свържат своето бъдеще и това на децата си с България. При приемане на Закона за земята от 1991 г. Дружество "Родолюбец" внесе предложение в парламента 10% от държавните и общинските земеделски земи да бъдат отделени за преселили се от чужбина българи, които ще се занимават със земеделие. Предложението беше отхвърлено с 94 на 91 гласа. През юни 1992 г. пък с Георги Данаилов, председател на ДАБЧ, внесохме предложение в Комисията по бежанците да се регистрират всички домове, където могат да бъдат настанени преселили се българи: месец по-рано 12-те хиляди наши сънародници от с. Паркан, Приднестровие, бяха взели решение да се евакуират в България поради войната там. Вследствие на етнически гонения вече търсеха убежище у нас българи от азиатските републики на разпадащия се тогава СССР, най-вече от Таджикистан, където бушуваше гражданска война. Не беше изключено огромен брой българи от чужбина да потърсят убежище у нас. През 2000 г. по решение на Министерския съвет бяха изработени проекти на Стратегия и Закон за трайно заселване на българи от чужбина у нас. Проектите бяха разработени с участието на всички компетентни държавни институции, а координатор беше ДАБЧ. За съжаление поради правителствената промяна от 2001 г. проектите бяха изоставени и независимо от многократното повдигане на въпроса от страна на нашата организация и на други родолюбиви организации, те не бяха придвижени.
По отношение на инициативата на КНСБ за преселване на българи от чужбина за нуждите на българския пазар на труда излагаме следните позиции:
1. Считаме, че провеждането на една реемиграционна политика следва да бъде добре премислена, нормативно подготвена и изпипана до всеки един детайл;
2. Приветстваме инициативата на КНСБ по принцип, но тя по никакъв начин не трябва да бъде ограничавана териториално /само до Бесарабия, Таврия и т.н./, а трябва да бъде насочена към всички българи в чужбина, живели продължително време зад граница (примерно 10 години);
3. Предлагаме да се създаде политически орган при Правителството по реемиграционната политика спрямо българите в чужбина и изпълнителен орган за нейното провеждане;
4. Да се разработи стратегия и проектозакон по завръщането и трайното заселване на българи от чужбина в България /като се ползват идеи от разработения от 2000 г./. Политическият орган да отчита интересите на държавата и във взаимодействие с бизнеса и профсъюзите да дава насоките за провеждането на миграционната политика, а изпълнителният орган да се натовари с нейното провеждане, във взаимодействие с другите държавни институции;
5. Предлагаме да бъде регламентирано участието на общинските власти в този процес, като се предвидят определени финансoви и други облекчения за общините, участващи в тази програма - например тези, които предоставят имоти за заселване. Тези общини биха могли да бъдат приоритетно включени и в инфраструктурни проекти;
6. Категорично сме против провеждането на каквито и да е шумни кампании, в т.ч. и медийни, за масово преселване, т.к. това на първо място неминуемо ще доведе до негативни последици за общностите ни зад граница и стремежите им за съхраняване на своята идентичност на място.
7. Категорично сме против провеждането на нерегламентирани самоинициативи на отделни неправителствени организации в тази област, тъй като има достатъчно натрупан горчив опит от такива и ефектът би бил изключително негативен.