/КРОСС/ През 1946 г. Джон Екерт, Джон Мокли и техни колеги от техникума по електроинженерство „Мур” към Университета на Пенсилвания построяват първия широкомащабен електронен компютър за военните. Тази машина става известна като ENIAC (Electrical Numerical Integrator and Calculator). 

Тя работи с 10-цифрени числа и може да умножава две такива числа със скорост 300 произведения в секунда, намирайки резултата от всяко произведение в таблица за умножение, съхранена в нейната памет. ENIAC е около 1000 пъти по-бърз от предишното поколение електромеханични компютри с релета. 

Първото поколение програмируеми електронни компютри се появяват през 1947 г. Тези групи машини включват EDVAC и UNIVAC - първите серийно произвеждани компютри. За първи път тези компютри включват употребата на истинска памет с произволен достъп за съхранение на части от програмата и данни, които са били необходими бързо. Обикновено те са се програмирали на машинен език. Все пак в тази ера се откроява една машина - UNIVAC, Universal Automatic Computer, която е първият истински компютър с общо предназначение, проектиран да се използва за боравене и с букви, и с числа. 

Любопитен факт е, че през 1941 г., две години преди началото на проекта ENIAC, Мокли посещава лабораторията на Джон Атанасов в университета в Айова. Атанасов вече е бил създал специализиран компютър за решаване на системи линейни уравнения, изграден също чрез електронни лампи, макар и не толкова мощен като ENIAC. Когато Мочли и Екърт решават да патентоват, Атанасов ги дава под съд и чак през 1974 г. Федералният съд на САЩ решава, че той е откривателят на електронния компютър.