/КРОСС/ Амос е първият пророк-писател, най-важна след Мойсей фигура в Стария Завет. Откровението, което получава, бележи преломен момент в историята на Израел. В него съвсем ясно е изобличено двуверието, националното превъзнасяне и суеверно-магическото разбиране на обредите. Ролята на боговдъхновените речи на Амос за цялото по-нататъшно пророческо движение не може да се подлага на съмнение. Духът и стилът им се отразяват на почти всички пророци, живели след него.

Амос не принадлежи към "царските" ясновидци, свързани с определени светилища, не е и популярен вожд като тези, които се борят с пороците на обществото с политически методи (като Ахия или Елисей). Той може да бъде наречен "човек от народа", тъй като основното му занимание е да развъжда овце и да се грижи за плодни дръвчета. Юдей по произход, Амос живее на края на пустинята край гр. Фекоя (днес село Фекуи), разположен на няколко километра южно от Витлеем, но краткото му пророческо служене протича в Северното царство, където е изпратен от Бог против собстената му воля. Божият дух превръща пастира в Небесен вестител.

"Лъв зарика, - кой няма да трепне? Господ Бог каза, - кой няма да пророкува?" (3:8).

Амос идва в Северното царство около 760 г. пр.Хр., в навечерието на голямата катастрофа в целия Близък Изток. Набралата сили асирийска военна държава само чака момент, за да започне грабителски походи. А по това време в Самария цари пълно безгрижие. Управлението на Йеровоам ІІ (786-746), белязано с успехи и победи, внушава на хората мисълта за Божата милост. Всички чакат "Деня на Повелителя", когато с помощ отгоре Божият народ ще победи своите врагове. Пищният култ в светилищата в Самария, Ветил и Дана се смята за висша проява на благочестие.

В същото време нравственото равнище на народа стремително пада. Нарастването на богатствата, имущественото разделение и безправното положение на селяните - всичко това е обратната страна на политическите успехи. Заветът на Мойсей за неразделността на любовта към Бога и ближния е почти забравен. И Амос не може да не види това.

От книгата му става явно, че е надарен поет и много образован човек, независимо че принадлежи към селското съсловие. И все пак едва ли би се осмелил да предизвика властниците и целия народ, ако не е покоряващият Божи глас, който прозвучава в душата му.

Като се появява във Ветилския храм, Амос предрича пред всички неговата гибел и края на царската династия. Старшият свещеник Амасия донася за това на царя и на Амос е наредено да напусне Витил:

"И рече Амасия на Амоса: ясновидецо, иди и се отстрани в земята Иудина; там яж хляб и там пророкувай, а във Ветил вече не пророкувай: защото той е светиня царева и е царски дом" (7:12-13).

На това Амос възразява:

"Отговори Амос и рече на Амасия: аз не съм пророк и не съм син на пророк; аз бях пастир и събирах диви смокви. Но Господ ме взе от овците и ми рече: иди, пророкувай при Моя народ Израиля" (7:14-15).

От Ветил Амос отива в столицата на Северното царство - Самария. За по-нататъшната му съдба не е известно нищо. Може би, изгонен от Самария, се е върнал в родината си и е записал словесното откровение на Повелителя.

Паметта на пророк Амос Православната църква чества на 15 юни.