/КРОСС/ С гала спектакъл "Огънят и празникът" започна международният фестивал „Opera Open“ на Античния театър в Пловдив. Следващото голямо събитие е дългоочакваното гостуване на големия италиански режисьор Стефано Пода с премиерата на операта „Орфей и Евридика“ на Глук тази вечер на сцената на Античния театър. 

Преди да започне подготовката на спектакъла, за който е ангажиран, Стефано Пода откри голяма конференция на Куадриналето в Прага. „В наши дни Кудриналето в Прага е най-големия конгрес от последните 50 години, що се отнася до сценографията. Много съм щастлив, защото там се канят най-представителни творци. Не бих нарекъл моите работи представителни, защото те излизат извън всички норми и стандарти“ – казва Стефано Пода.

Преди да дойде сега в Пловдив, той постави операта „Ариадна и Синята брада“ на Пол Дюка в театъра в Тулуза. „Този спектакъл беляза пътя ми и се получи много силен. Работихме много – две години отне, що се отнася до изследвания, както и сценографските търсения, и за костюмите. Получи се много дълбока и сериозна работа с всички изпълнители, които почти две години се занимаваха с това. Беше среща на силни личности. Това е тип работа, която ме мотивира, защото се превръща в изследователска работа. Съвсем противоположно на това дълбинно издирване е проектът за нов „Фауст“ отново за Пекин и техния огромен театър. Това ще ми позволи да направя един много важен спектакъл от гледна точка на построяването, на прилагането на технологиите. Трябва да е готов за август догодина. Вече започнахме да работим“.

Когато започва нов проект, Пода първо дълго слуша музиката, представя си картини, сънува ги и след това започва да работи. „Нямам претенции, не твърдя, че оперният театър трябва да се прави по начина, по който го правя аз. Всеки артист е носител на някакво виждане, на някакъв свят, на някакъв начин за възприемане на света. Изкуството е вселена,  в която всички светове са по-големи от възможните и по-разнообразни от възможните. За разлика от реалния свят. За мен операта е това – паралелен свят, който не принадлежи на реалността. Операта представя света на душата. Пеенето не е говорене, не е като киното, като театъра. С музиката се достига ниво, което е различно от реалното. Това, което ме интересува, е зрителят, който изживява операта да се озове в различно измерение – по-висше, паралелно или по-низше. Според мен музиката въздейства като съня – развръзва и разкъсва веригите на тялото, и ни позволява по-дълбоко познаване, и на нас самите, и на действителността“.

Преди две години Стефано Пода направи на Античния театър „Силата на съдбата“ – копродукция с театъра в Парма. Тази година спектакълът ще се представи още веднъж в рамките на фестивала. Получава и ново предложение за нова постановка. „Разбира се, когато става дума за европейска столица на културата, трябва да се търси представително заглавие и правилната стъпка е точно Орфей, а операта на Глук е най-представителна... Защо митът за Орфей съществува вечно? Защото говори за корените на човека, за всекидневния цикъл, за мъката, за раздялата. Няма само една история на Орфей и Евридика. В рамките на нашите дни ние изживяваме много истории на Орфей и Евридика. Разбира се в различни измерения и значимост, но жестът на разделянето, на откъсването сме принудени да го разрешаваме всеки ден или по много пъти в живота ни. Става дума за нещо циклично и затова стига много дълбоко. За мен е много важно да използвам  това изключително пространство и толкова символично, за да може зрителят да не види на сцената историята на Орфей и Евридика или моята работа, а да види историята на собствения си живот или може би една по-широка, по-универсална, по-дълбока история. Затова се стремя да премахна всеки разказвателен елемент и правя точно обратното на това, което се случва в съвременния театър“.

От няколко месеца Стефано Пода няколко пъти идва в България, но въпреки непрекъснатите предложения да посети Родопите и други митични места, свързани с Орфей, той отказва. „Винаги се страхувам да видя конкретни места, защото се страхувам, че като ги видя и като ги открия, могат да ме разочароват. Когато си ги представям без да съм ги виждал, това създава в мен силно напрежение. Реших, че ще видя Родопите след Орфей“.

Ролята на Орфей ще изпълни Антонио Джованини, Евридика ще бъде Мария Радоева, Амур Светлана Иванова, ще дирижира Лучано Ди Мартино.