Европа също има своята Венецуела
Секция: Анализи
16 Юни 2019 12:30
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Европа също има своята Венецуела

/КРОСС/ Много рядко дипломати от Русия, Съединените щати и Европа са били съгласни по международни въпроси. Но в петък обединените им усилия помогнаха за разрешаването на конституционна криза на едно малко вероятно място: Република Молдова, малка държава между Румъния и Украйна в Югоизточна Европа.

До този момент можеше да се каже, че Европа има своята Венецуела: тя е най-бедната или втората по бедност нация, в зависимост от начина на изчисление, и имаше (до петък) две правителства. Основната разлика обаче е, че Русия и Западът са на едно мнение за нейното бъдеще, защото алтернативата му е държавно управление от олигарх, който участва в него само заради личните си интереси, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.

В продължение на почти една седмица новото коалиционно правителство бе възпрепятствано да встъпи в длъжност в молдовската столица Кишинев, след като напускащата администрация отказа да напусне ефективнно.

Безизходицата приключи в петък следобед, когато бившият премиер Павел Филип неохотно подаде оставка в отговор на перспективата за масови протести през уикенда. Той също така се сблъска с нарастващ международен натиск от страна на Москва и няколко европейски столици, както и с частно посещение на американския посланик Дерек Й. Хоган. Но какво се случи преди това?

През февруари Молдова, страна с население от 3,5 млн. души, намираща се между Украйна и Румъния, проведе неубедителни парламентарни избори. Три партии – проруската Социалистическа партия, проевропейската ACUM и Демократическата партия, водена от олигарха Владимир Плахотнюк, спечелиха по повече от 20% от вота. Коалиционните разговори обещаваха да са сложни: никоя от двете партии не искаше да работи с тази на Плахотнюк, а докато преговорите помежду им течаха, представителят на демократите Павел Филип продължи да управлява правителството.

На 8 юни бившият изпълнителен директор на Световната банка Мая Санду, един от лидерите на ACUM, обяви създаването на коалиция със социалистите. Конституционният съд на Молдова, пълен с поддръжници на Плахотнюк, веднага постанови, че коалицията на Санду е противоконституционна, тъй като тя е сформирана повече от 90 дни след изборите. На 9 юни той свали и президента на Молдова, социалистът Игор Додон, и предаде правомощията му на Филип, който незабавно свика нови избори през септември.

Към момента обаче и двете молдовски правителства отказват да напуснат и издават заповеди (към петък), почти по венецуелски модел, където подкрепяният от Русия президент Николас Мадуро и самообявилият се за лидер на страната председател на парламента Хуан Гуайдо, спечелил признание от САЩ и западни нации, са заключени в застой. В Молдова обаче руските и западните интереси изглежда се припокриват - може би за първи път след окупацията на Крим от Русия през 2014 година.

Русия призна правителството на Санду на 10 юни. Въпреки че повечето от важните министерски постове в него са за представителите на ACUM, присъствието на социалистите го прави приемливо за Кремъл. Официално Москва няма амбиции за възстановяване на влиянието си в Молдова, страна, в която Румъния вече е издала над 1 млн. паспорти, позволявайки на молдовците да се интегрират в Европейския съюз още преди държавата им.  Русия обаче има интерес да поддържа здрави отношения с постсъветската държава, докато запази военното си присъствие в региона на Приднестровие.

Германия, Франция, Великобритания, Полша и Швеция също подкрепиха правителството на Санду като най-добрия вариант страната да постигне напредък. Алтернативата в лицето на Плахотнюк, който ефективно притежава всичко в Молдова, включително четири от пет национални телевизионни станции, също не беше приета от европейските държави. В края на миналата година Европейският парламент дори прие резолюция, с която Молдова беше обявена за "държава, завладяна от олигархични интереси".

Единството на руските и европейските интереси, подкрепено от САЩ, е почти невероятно в настоящия геополитически климат. Все пак, макар скритите руски интереси да не съвпадат с европейските или американските, за Москва стабилността на непосредствените ѝ съседи също е от съществена важност. 

Източник: bloombergtv.bg