Индивидуалното потребление в България е едва 56% от средното за ЕС
Секция: ИКОНОМИКА
19 Юни 2019 14:24
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Индивидуалното потребление в България е едва 56% от средното за ЕС

/КРОСС/ През 2018 година българите са били с най-слаби възможности за потребление на стоки и услуги в рамките на целия ЕС, като т.нар. "Действително индивидуално потребление" (AIC) в нашата страна е било едва 56% от средното за Съюза, докато в Люксембург е било с 132% от средноевропейското, показват последни данни на Евростат, оповестени в сряда.

Трябва да се има предвид, че индикаторът AIC е измерител на материалното благосъстояние на домакинствата, като данните на Евростат се основават на преразгледания паритет на покупателната способност (PPS), както и на последните данни за БВП за глава от населението на всяка страна - члена на ЕС.

През миналата година 10 страни-членки са имали равнище на "Действителното индивидуално потребление", което е било над средното за Съюза, а в останалите 18 то е било под средноевропейското ниво.

Най-високи равнища на AIC на глава от населението са регистрирани в Люксембург (с 32% над средното за ЕС), следвана от Германия (с 121%) и Австрия (116%). Нива над средноевропейските са регистрирани и в Дания (114%), Великобритания (113%), Холандия (112%), Финландия (112%), Белгия (111%), Швеция (109%) и Франция (107%).

В останалите страни-членки действителното потребление на глава от населението е било по-ниско от среднооевропейското, като по този показател България продължава да заема последната позиция с възможности за потребление, които са били едва 56% от осредните за Ес. На предпоследната позиция са Хърватия и Унгария, но с индекси AIC съответно от 63% и 64%, следвани от Румъния (със 70%).

България заема незавидната последна позиция и в класацията на Евростат на БВП на глава от населението, измерен чрез стандарта на покупателната способност (PPS). Трябва да се има предвид, че индикаторът PPS е де факто изкуствена парична единица, която елиминира разликите в ценовите равнища между отделните държави. По този начин с една единица PPS се купува еднакво количество стоки и услуги във всички страни-членки.

Този показател нашата страна е едва 50% от средния за ЕС, като далеч пред нас са държави като Хърватия (63%), Румъния (64%) и Унгария (70%). И тук Люксембург оглавява класацията за 2017-а година с цели 254% над средното за ЕС ниво.

България заема през последните четири години стабилно последната позиция по отношение и на двата показателя. Показателят AIG за 2015-а и 2016-а беше на ниво 53% от средния на ЕС, преди слабо да се повиши до 54% през 2017-а и до 56% през миналата година, а показателят БВП на глава от населението беше 47% през 2015-а, 48% за 2016-а и 49% за 2017-а година, преди да достигне 50% през 2018-а година.

Важно е обаче да се отбележи, че за разлика от България, Румъния отбеляза през последните четири години най-значителен прогрес сред всички 28 членки на Европейския съюз и по двата показателя (според AIC - от 58% през 2015-а до 70% през 2018-а година, а според БВП на човек - от 56% до 64% през миналата година).