Таня Михайлова: Обмисляме нов формат за изпита след 7-и клас от 2021 година
Секция: Коментари
23 Юни 2019 14:21
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Таня Михайлова: Обмисляме нов формат за изпита след 7-и клас от 2021 година Не бих говорила за срив в резултатите по български език и литература на матурата в 12-и клас, казва в интервю за "Монитор" зам.министърът на образованието.

/КРОСС/ - Г-жо Михайлова, тази седмица се провежда националното външно оценяване на седмокласниците. Предвиждат ли се промени в задачите или в начина на оценяване?
- Задачите не бива да изискват само възпроизвеждане на знания. Трябва да вървим към такива, които целят оценка на умения, функционална грамотност, на разбиране на един текст. Задачите на седмокласниците са много близо до тези на PISA и проверяват уменията, които се стремим да развием у нашите ученици, за да променим статистиката, че 40% са функционално неграмотни.
- Обмисля ли се вариант, в който да има външно оценяване от този тип?
- Трябва да вървим към модел, който да проверява повече умения и ключови компетентности. Когато говорим за базова грамотност, се проверяват знания не само в даден клас, а изобщо в целия период на обучение още от първи клас. Тази година изпитът в частта по български език проверяваше придобитите компетентности в целия прогимназиален етап - 5-и, 6-и, 7-и клас, докато в литературната бяха включени само произведения от 7-и. Догодина обаче ще са добавени и българските автори, изучавани в шести клас. Това е ясно още от края на 2016 г. Моделите на външното оценяване по всички предмети, по които ще има изпити през учебната 2019/2020, ще бъдат оповестени преди началото й. Задачите в тях не трябва да предполагат само възпроизвеждане на знания. Учениците да не очакват, че един отговор е верен, без да се замислят защо.
- Работи ли се по нов формат вече?
- Разработването на такъв формат изисква и обучени специалисти. Имаме такива намерения. Надявам се след 2021 година да говорим за по-различен формат на изпита.
- След две седмици на седмокласниците им предстои да подават документи за прием в гимназия и тази година ще бъде изцяло онлайн. С какво трябва да внимават учениците и техните родители при избора си?
- Учениците трябва подредят внимателно своите желания. От една страна, трябва да се водят от това къде искат да продължат образованието си. От друга, да се съобразят с резултата, който са получили на националното външно оценяване, и къде могат да бъдат класирани с формирания бал. Учениците трябва да имат предвид, че той може да не е еднакъв за различните училища. Рисково е да се посочват малко училища с висок бал, в случай че не са постигнати добри резултати. Понякога при неправилна подредба се оказва, че на първо класиране децата не са приети и се стресират от това. Хубаво е да се провери статистиката, която всяко регионално управление на образованието публикува в интернет след националното външно оценяване. Така учениците могат да преценят към кои училища да се насочат, обръщайки внимание и на квотите за момичета и момчета. Заявления могат да се подават в училищата гнезда, от дома, от офиса. Училищата на седмокласниците също могат да помогнат.
- Учениците имат избор между близо 2500 паралелки, от тях 149,5 са в дуално обучение. Засилва ли се интересът към образованието чрез работа?
- Залагаме 149,5 паралелки в план-приема при 177 съществуващи в 12-и клас. Това означава, че имаме засилване към дуалното образование. То е най-прекият път между бизнеса и образователната система и гарантира подготвени кадри за пазара на труда, защото обучението се случва в реална работна среда. В обучението чрез работа се вижда ползата от икономическата самостоятелност на учениците, които завършват в такива паралелки. Това не е ограничаващо образование. Учениците могат да продължат в университет или да се занимават нещо с различно от това, което са завършили. Те обаче могат да се реализират и с придобитата в средното им образование специалност, защото вече ще имат знанията и уменията.
- Миналия месец се проведоха и четирите изпита от националното външно оценяване в 4-ти клас. Има директори, които смятат, че нивото е лесно, а изпитите - твърде много. Възможно ли е да има единен изпит в четвърти клас?
- Изпитите в четвърти клас са първите, които проверяват умения и се доближават до PISA. При това международно изследване в една година се проследява функционалната грамотност, на следващата - математическите умения. Никога не се оценява всичко. Какво ще мерим, ако обединим всички задачи в един изпит. Изпитите трябва да бъдат ориентирани и към проверка на умения, а не само към чистите знания. След това е важна тяхната приложимост, за която обаче трябва да има базовата грамотност. Радвам се, че някои ученици и техните директори са на мнение, че изпитът е лесен. Това показва, че нашите ученици са грамотни. Тази година постигнаха много добър резултат по отношение на заложените компетентности. Когато имаме мотивирани ученици и учители, резултатите не закъсняват.
- Миналата седмица ни представихте резултатите от матурите в 12-и клас. Те са най-ниските, откакто се провеждат държавните зрелостни изпити. Можем ли обаче да правим сравнение между предишните най- ниски резултати през 2012-а и сега, говорим за различни випуски, различни учебни програми, по които са се обучавали?
- За мен не е коректно да се сравняват випуските, защото всеки е различен. Сравнението трябва да е вътре между самия випуск. Всеки зрелостник трябва да прецени сам за себе си на база резултатите, които е получил след седми клас, и показаното на изхода на средното образование по време на държавните зрелостни изпити. Отличните оценки показват, че който се е готвил, се е справил. Не бих говорила за срив в резултатите по български език и литература. Едва ли има зрелостник, който би се гордял, ако има 4,06 по родния си език. Този резултат трябва да доведе до анализ на училищно ниво, сравнение между оценките в дипломата и показаните знания на матурата, защото там ученикът е сам със знанията си. Трябва да отбележим, че тази година нямахме нито едно съмнение за изтичане на материал, както предходни години. Темата не беше от тиражираните по форумите. Вторият държавен зрелостен изпит е по избор на ученика и там той трябва да се усеща най-подготвен. Например по химия и опазване на околната среда от 202-ма заявили толкова са и допуснати. Резултатите по предмета са най-високите, защото там са мотивираните ученици. Матурите се използват и за вход за университетите. Затова не може един изпит да е елементарен или много сложен. Те трябва да бъдат съизмерими.
- По кои предмети има най-много ученици, които ще се явяват на поправка?
- Всички със слаби оценки трябва да се явят на поправка в края на август, за да могат да получат дипломата си за средно образование. Има сериозен брой двойки на ученици по география и икономика, физика и астрономия, история и цивилизация, биология и здравно образование, български език и литература. Няма как обаче да сравняваме учениците по различните предмети.
- Има и положителни новини от анализите. За всички най-приятната изненада бяха резултатите на училището в село Чепинци. Ще бъде ли награден преподавателят, подготвил зрелостниците?
- Колегата ще бъде наградена. Разговаряхме и с Регионалното управление на образованието в Смолян. Най-голямата награда е в това, че училището е в класацията с най-добре представилите се. Важна е подготовката на учениците.
- Водите преговори с Европейската комисия за разработването на „Пътна карта за развитието на учителите". Каква ще бъде нейната роля, кога ще бъде готова?
- Надявам се до края на юни да бъде разработено предложението. Работната идея е да се проучи настоящият статут на учителите в България и политиките ни да бъдат съпоставени с някои европейски държави. Трябва да може да се извърши мониторинг по дейността на учителите, включително планиране и назначаване на млади педагози. В картата ще бъдат засегнати и квалификацията, ефективността, както и спецификата на преподавателите по професионална подготовка. Най-важно е как да мотивираме най-добрите ученици да станат учители. Те са тези, които те карат да разсъждаваш, провокират те, развиват критичното ти мислене. Това може да стане в една класна стая, в която педагогическите взаимодействия не са клиширани, а се използват различни методи, определени спрямо индивидуалния подход към учениците.

***
Визитка:
Заместник-министър на образованието и науката с ресор предучилищно и училищно образование от май 2017 г.
Следвала е в Техническия университет в София, специалност „Автоматизирано оборудване на машиностроенето" към катедра „Автоматизация на дискретното производство"
Има допълнителни квалификации по мениджмънт и маркетинг и по оптична и медицинска техника
Работила е в Националната професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М. В. Ломоносов", където последователно заема длъжностите учител, зам.-директор и директор