/КРОСС/ Какво е световното равнище на доверието в националните и международните медии и къде седи България в това отношение. Това показва ново изследване на световната асоциация „Галъп интернешънъл", проведено в 58 държави по целия свят и сред близо 60 хил. респонденти.

Изселването бе специално излъчено в рубриката „Къде сме ние" на „По света и у нас" по БНТ и в предаването #Европа. По-пълни данни от изследването вижте ТУК.

По отношение на доверието в националните медии 52% от световното население избира по-скоро уклончивия отговор „Вярвам само до определена степен", 22% споделят, че по принцип вярват, а 21% категорично заявяват, че нямат доверие на националните медии в своята държава. Останалите 5% не могат да отговорят.

Сходна е картината и по отношение на международните медии - също 52% по света споделят, че вярват, но само до определена степен, 18% имат доверие, а 23% въобще не се доверяват на информацията от чуждестранните медии. Останалите се затрудняват да отговорят.

Така се оказва, че по света няма съществена разлика в отношението на обществото към вътрешните или международните източници на информация. Отношението е еднакво противоречиво.

Изследването показва, че в страните с по-висок жизнен стандарт и с по-високи степени на свобода идва и по-висока критичност към медиите и по-спокойно споделяне на тази критичност.

Къде сме ние?

В България не се открояват крайни стойности. По отношение на националните медии 48% избират опцията „вярвам до определена степен". 30% от българите заявяват, че изобщо не им вярват, а 16% обикновено се доверяват. Останалите 6% се колебаят.

Колебанието става по-сериозно, когато стане дума за международните медии - 16% е делът на тези, които не знаят как да отговорят. 45% вярват до определена степен, 24% не се доверяват, а 15% - по-скоро се доверяват.

Резултатите все пак показват, че българите не изразяват определено предпочитание към домашните или към чуждестранните канали за информиране. Като цяло с известни леки разминавания, подобни са настроенията и сред нашите съседи. В Сърбия и в Косово обаче недоверието към международните медии е по-осезаемо.