/КРОСС/ Според последния доклад на Министерство на туризма за състоянието на българския туризъм броят хотелите с над десет легла, които отчита НСИ (друг източник нямаме) за цяла България, е 3 458 - под четири хиляди хотела! Влизаме в Booking и там за цяла България се предлагат 6 350 хотела, като огромна част от българските хотелиери не присъстват в тази частна платформа за предлагане на продажби онлайн. Сред оферираните са и над 200 хотели с цена на нощувката от 400 лв. Само леглата в курорта Слънчев бряг са над 300 хиляди, но по данни на НСИ броят на хотелите в този курорт са точно 160 с 69 хил. легла. И така: на фиска му се губят приходите от около 230 хил. легла или, ако хотелите действително са 160, то всеки от тях е с между 1200-1500 стаи. На базата на какви данни кой да е в Министерството на туризма може да планира нещо или да го рекламира? В какви обеми? На кои пазари, пред кои целеви групи?

Летният сезон 2020 г. вече не може да бъде спасен! В това са категорични и туроператори, и хотелиери.

Новините от Министерството на туризма, че се искат още пари за рекламна кампания за попълване на хотелите по Черноморието за идната година, ще се превърне в поредното безпосочно и грешно харчене на едни пари. Всъщност под въпрос е и лятото на 2021 г., защото планирането в света на туризма - глобалното, а не на ниво „министърът силно пожела" - върви с година и половина-две напред.

„Изключително много ме е яд на тази толкова негативна кампания, която се изнесе преди няколко седмици!" - заяви министър Николина Ангелкова в Златни пясъци по време на заседание на Националния съвет по туризъм. В защита на министъра глас от екрана на бТВ глас издигна и Поли Карастоянова, също от борда по туризъм. Това е една от малкото организации, която няма нищо общо с работата в бранша, с която Николина Ангелкова си говори. Онези, които са с изисквания, които търсят отговорност от ведомството, са просто в списъка на низвергнатите и това е така от години.

Дори да бъде утроен бюджетът за реклама на туризма, не може да се рекламира продукт, за който никой не знае повече от това, че е ситуиран на морския бряг и там алкохолът е най-евтин от всички дестинации в Европа и близката Африка.

Нито Националният статистически институт (НСИ), нито кой да е в Министерството на туризма е наясно какъв е броят на леглата само по Черноморието. Неизвестен е броят на хотелите, на местата, които настаняват гости.

Представителите на реалния бизнес алармираха, че проблемът с отлива на туристи се задава още преди три години.

Тогава министър Николина Ангелкова отчиташе бурен и неудържим ръст на посетители и се радваше на изключително подходящата геополитическа обстановка, която буквално ни оставяше като единствен регионален оазис.

Ако от Министерството на туризма поискат от НСИ да бъде направено проучване по видове специализиран туризъм, това е технически напълно възможно. От ведомството обаче трета година не желаят да заявят това пред националната статистика.

Според последния доклад на Министерството на туризма за състоянието на българския туризъм броят на хотелите с над десет легла, които отчита НСИ (друг източник нямаме) за цяла България е 3 458, - под четири хиляди хотела!

Влизаме в Booking и там за цяла България се предлагат 6 350 хотела, като огромна част от българските хотелиери не присъстват в тази частна платформа за предлагане на продажби онлайн. Сред оферираните са и над 200 хотели с цена на нощувката от 400 лв.

Само леглата в курорта Слънчев бряг са над 300 хиляди, но по данни на НСИ броят на хотелите в този курорт са точно 160 с 69 хил. легла.

И така: на фиска му се губят приходите от около 230 хил. легла или, ако хотелите действително са 160, то всеки от тях е с между 1200-1500 стаи.

На базата на какви данни кой да е в Министерството на туризма може да планира нещо или да го рекламира? В какви обеми? На кои пазари, пред кои целеви групи?

Всъщност начинът, по който Николина Ангелкова и самото ведомство четат данните на НСИ, са така манипулативни, че реално нито една цифра не е вярна.

Според Световната организация по туризъм всеки, който е останал поне 24 часа на територията на една държава, е турист. В статистиката обаче съществува отделна графа за целите на пътуването. Да вземем за пример гърците: от 1,3 млн. за 2018 г. отделяме онези, които са дошли на почивка, се оказва, че за цялата година те са около 250 хиляди. И тук следват изненадите: През 2008 г. гърците, дошли да почиват у нас, са били 762 хиляди, през 2009 г. - 446 хиляди и за миналата година - 250 хиляди, макар министър Ангелкова бодро да отчита 1,3 млн. гръцки туристи.
Добре, да видим колко от тях са били в хотел - това е проблемът ни - хотелите са празни!

През 2018 г. на територията на цялата държава на хотел са отседнали 129 хил. гърци, а броят на нощувките им е 257 хиляди или почти по две нощувки на човек. Ако обаче повярваме на министъра, че туристите от Гърция са били 1,3 милиона, то при отчетения брой нощувки всеки грък е бил у нас средно по 4 часа, а това и за транзитно преминаване на страната не стига.

Реалният отлив на гости на България, които да желаят да запълват хотелската ни база е проблем, който се задълбочава с всяка следваща година.

Руският пазар е лесно проследим, защото оттам всички пристигат с визи. През 2012 г. пренощувалите на хотел руснаци (за зимен и летен туризъм) са 336 хиляди при среден престой от близо осем дни.

През 2018 г. руснаците на хотел са 182 хиляди - близо два пъти по-малко, при същата продължителност.
Тоест: руснаците купуват само един вид пакети за ваканция и единствената промяна е спадът в техния брой.

През 2018 г., с и без визи, руснаци са пътували с цел туризъм зад граница 45 млн. пъти. Само Чехия руснаците са посетили 523 хил. пъти, до Италия пътуванията са били 1,17 млн.

По адрес на руските туристи, коментарът е, че визовите им условия са трудни, че не се субсидират самолетите, които ги водят у нас, а в Турция, Тунис, Египет те пътуват без визи и дори държавите плащат празните седалки в самолетите. Е, как тогава в други държави с визов регламент, същите руски туристи са неудържими? Явно просто искат да са там!

Тук идва нашенската трагедия номер две: няма как българската държава да субсидира бранш, от който между 40 и 70 на сто са в сивия сектор. И това може да се види с просто око в НСИ: ако в една държава за година време са влезли почти 12 млн. чужденци, а на хотел са били 3,6 млн., то проблемът е гигантски, дори да допуснем, че сме свръхдружелюбна нация, която събира по къщите си две трети от всички чужди гости.

Трагедията на морския ни туризъм е ниската заетост на хотелите,

а това всъщност е голямата цел - да се натъпче легловата база на легалните места за настаняване. Само че в тези хотели 90 на сто от гостите са пристигнали по линия на евтиния туризъм и разчитат на това, че всичко е включено в цената, та да не харчат нищо повече. Как тогава е възможен радостният рапорт, че у нас са дошли по-малко туристи, но в бюджета са влезли повече пари от туризъм? Едното няма общо с другото.

В общата сметка за приходите от туризъм се включват и парите, дадени от българи, а те, когато пътуват в страната, не се скъпят нито за заведения, нито за други харчове. От друга страна, целта на чуждите туристи съвсем не задължително е именно ваканционен туризъм. Затова пустотата по хотелите на морето е факт, но хората, които са дошли по каква да е друга причина (включително и българите, които от години живеят зад граница), нямат проблем да харчат пари за услугите, които са избрали.

Няколко са причините българите агресивно да се отдръпват от родния продукт: първо министър Ангелкова излъга всички българи през 2015 г., когато тържествено обеща, че сянката на плажа няма да струва колкото хотелската нощувка на вечер. Второ: обслужването по Черноморието запада драматично с всяка изминала година и хората са гневни с право. Трето: нито едно от обещанията за поправяне на довеждаща инфраструктура до интересни туристически обекти не беше спазено.

Ваканциите са онова време в живота на всеки човек, когато той не иска да се чувства прецакан и когато неприятните изненади са повече от хубавите, презрението към лъжеца, обещал нещо друго, изригва под формата на хиляди българи, които бягат от страната, защото са си скъпи сами на себе си.

Българите не търсят евтиния до последна стотинка, а само правото да почиват без да ги унижават.

Защо от още пари, вложени в реклама няма смисъл? Защото продуктът ни разчита единствено и само на големите групи, които да пристигат с цели чартъри, да пълнят големи бройки легла. Това беше и причината рекламата на Пловдив като Европейска културна столица да е нулева на световните туристически борси.

След като още през 2014 г. Законът за туризма указва създаването на туристически райони в България и на базата на тяхната специфика да изградят общ продукт, с който да се презентират на световните туристически борси, Софийски район бе създаден преди няколко дни - през юли 2019 г. Липсва каквато и да е стратегия за различните сектори на туризма, различни от пълненето на хотели.

Няма визия за младежки туризъм, за приключенски, за модерни форми на пътувания,

които включват частната организация на малки групи пътешественици. Реално никой от Министерството на туризма не знае в коя посока да поеме като политика и, респективно, идея няма какво да рекламират.

Самата ни реклама е архаична, неефективна, стихийна и безрезултатна. Ние имаме плажове. Другите имат повече плажове. Имаме слънце. По чиста случайност слънцето грее и на други места по света. Имаме възможности за конференции. Или не - СПА туризъм. Още по-добре - селски туризъм. А приключенски? Ами кой ще пълни хотелите?

По думите на министър Ангелкова във Варна на заседанието на Националния съвет по туризма на 22 юли, „с общи усилия, които предлага ведомството се цели туристическият продукт да стане по-устойчив."

КОЙ е продуктът?

Трогателно е обещанието да се насочим към всевъзможни пазари, особено Китай, Корея, Япония. Да уточним, че хората, дошли за туризъм от Китай у нас, за миналата година са 14 хил. човека. Колко реклама ни е нужна на китайския пазар, та тези 14 хиляди да станат поне 100 хил. от общия брой на 150 млн. китайски туристи в света за 2018 г., които са похарчили общо 277 млрд. долара?

От Япония у нас са пристигнали почти 10 хил. туристи, като повечето от тях традиционно и от десетилетия отиват на Фестивала на розата в Казанлък. За миналата година в чужбина са пътували 19 млн. японци.

Къде е проучването по поръчка на Министерството на туризма за целта на посещение на България от индивидуални туристи? Колко са били те за миналата година? А преди пет години? Къде в страната отиват тези туристи? В какви обекти се настаняват? Какво са поискали да видят? Къде са останали най-дълго? Как са направили резервациите си? Как са пътували? Какво е нивото им на удовлетвореност? Какво още биха потребявали като услуги и преживявания? Какво е качеството на преживяванията им?

Статистиката, цитирана в доклада за заетостта на местата за настаняване по категории не дава никакви отговори по отношение на маркетинга!

Много повече информация за нагласите на чуждите туристи може да се види в TripAdvisor, но проучване за реалното присъствие на индивидуалните туристи у нас туристическото ведомство не е правило никога и съответно няма и бегла идея какво са търсили онези, които лично решават, че искат да посетят България. Към кого да бъде адресирана рекламата тогава? С какво съдържание?

Затова и ведомството, поради пълна липса на експертен капацитет, по ОП „Иновации и конкурентоспособност" ще даде 430 хил. лв. без ДДС на външна фирма, която да направи маркетингово проучване за туристическия поток във всеки от деветте туристически района.

Районите още не са създадени (с пет години закъснение), но явно ще се търсят данни по цялата територия на България и проучването трябва да е готово до май, 2021 г. След това ще му мислят. А изтеклите дотогава осем години откакто министерството съществува, могат да минат в графата „проба-грешка".

Когато преди 15-тина години в Америка установяват, че от всички китайски туристи, които влизат в страната, 86% отиват първо на Ниагарския водопад, маркетингова агенция прави проучване с въпроса „Защо?". И се оказва, че от десетилетия първият урок по география на Америка започва със снимка на Ниагара. Така за всички китайци да бъдеш в Америка означава да се снимаш пред водопада. Оттогава вече десет години националните паркове на САЩ се надпреварват с оферти да поемат целия тираж на всички учебници по география за пети клас, само и само в първия урок да публикуват своя снимка.

С какво по-конкретно се презентира България?

Малко слънце, малко рози, плажове, малко планини и „ние имаме всичко за всеки". Губеща, отчайваща маркетингова стратегия. Нищо от модерните нови насоки на туризма, които се отбелязват в регулярните доклади на Световната организация по туризъм или на най-известните туристически борси не стига до нашата политика. Всъщност такава политика нямаме. Един от срамните моменти на всяка борса е националната пресконференция. На нея активно присъстват представители от нашите щандове, обикновено влизат до трима чужди репортери на преклонна възраст, които преговарят трескаво да получат безплатна ваканция у нас след края на поредния скучен отчет.

Излишно е да напомняме гигантски резили като таратора и лютеницата в центъра на Париж или краденето на чужд рекламен клип с популярни лица от световното кино. През 2018 г. Ангелкова „предвиди" създаване на идентификационен номер за всеки туристически обект и всяко място за настаняване и заведение за хранене. Наистина ли? Какво се случи с тази идентификация?

До какво доведе нищоправенето на Министерство на туризма?

Факт е започналата данъчна миграция на български туроператорски фирми към други държави, където законите не предполагат в дигиталната ера онези, които предлагат екскурзии, да ги описват в тетрадки с карирани листа. Защо се стига до този абсурд е твърде пространно и технологично трудно за обяснение, но е факт.

На пресконференция на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АББТА) стана ясно, че ако българи искат да си купят изгодни ваканции в България, то те трябва да го направят през чужди сайтове. Родната наредба Н-18 на НАП, по повод на която от Министерството на туризма не си мръднаха пръста, за да помогнат на целия бранш, предполага абсурди, които унищожават физически бизнеса. И тъй като няма как малка туристическа фирма да въведе несъществуващ на нашия пазар софтуер, нито да си купи няколкостотин отделни фискални устройства (както е според наредбата), едни туроператори вече се продават заедно с лиценза си, с надежда да ги купи голяма компания, други направо излизат извън страната, а офисите им в България са представителства на тях самите, но вече като чужди оператори.

„Може да плащам много по-високи данъци в Дания, но работя и пея!" - споделя само един от туроператорите.

На последната среща на Националния съвет по туризъм, Мартин Захариев коментира, че „негативната кампания изиграва негативен ефект и трябва повече да се преценяват даденостите на нашите курорти". На тези думи всеки реално работещ туроператор може да отговори само с бурен и невъздържан смях. Смях на отчаяние, защото ако това е компетентността на съвета, то туризма ни го очакват само още беди.

Сигналите за предстоящ срив за летния сезон бяха подадени още в края на миналата година, от началото на настоящата вече жужеше целия хотелиерски бранш, а юни само доказа каква е трайната тенденция. В света на туризма не съществува такова чудо като кампания от днес, която да даде резултат в рамките на седмица. Провалът се залага от години и се корени в пълната липса на национална политика в сферата на туризма.

Докладът, приет от Националния съвет по туризъм, е лек превод и копиране на факти и изводи от доклад на Световната организация по туризъм, заедно с картинките. В него не се съдържа нито една дума, която да разкрива дори повърхностна визия за развитие на сектора, но може да предизвика сълзи на отчаяние с високопарни твърдения за вече утвърден, разпознаваем и признат продукт, обичан както от хората по света, така и от самите българи.

Автор: Лиана Панделиева, източник Гласове

*Заглавието е на редакцията