/КРОСС/ Разговорите по телепатичен път може би вече са една стъпка по-близо до реалността благодарение на ново изследване, проведено в университета във Вашингтон. Учени създадоха метод, който позволява на трима души да работят заедно, за да разрешат някакъв проблем, като използват само умовете си, пише sciencedaily.com.

В проекта BrainNet трима души играят подобна на Tetris игра, използвайки интерфейс от мозък към мозък. Това е първата демонстрация на мозъчна мрежа от повече от двама души. Информацията телепатично се предава от един участник към другите двама и обратно. Екипът публикува резултатите си на 16 април в Nature.

„Хората са социални същества, които общуват помежду си, за да си сътрудничат и да решават проблеми, които никой от нас не може да реши сам", казва един от авторите на проекта Раджеш Рао, който е и директор на Център за невротехнологии. „Искахме да знаем дали група от хора могат да си сътрудничат само с мозъка си. Така измислихме идеята за BrainNet: където двама души помагат на трети човек да реши дадена задача."

Както и в Tetris, играта показва задаващ се сегмент в горната част на екрана и линия, която той да достигне и да завърши в долната част на зрителното поле. Двама души от експеримента могат да видят сегмента и линията, но не могат да контролират играта. Третият човек пък може да види само сегмента, но не може да даде заповед за завъртането му, за да запълни блокчето правилно пространството и да пресече линията. Всеки от участниците решава дали сегментът трябва да бъде обърнат и предава тази информация от мозъка си, през локална мозъчна мрежа в мозъка на приемника. След това приемникът обработва тази информация и изпраща команда директно от мозъка си - дали да се върти или да не се завърта блокчето.

В експеримента пет групи от по трима частници са изиграли 16 игри. Членовете на всяка група са били в различни стаи, без да могат да се чуват, виждат или да говорят помежду си. Всеки участник вижда играта пред очите си. Думата „да" присветва 17 пъти в секунда, а „не" - 15 пъти. „След като изпращачът вземе решение дали да върти сегмента, той изпраща" Да "или "Не "към мозъка на приемника, като се концентрира върху съответната светлина", разказва друг от авторския екип - Линсинг Престън Джианг, студент.

Участниците носят на главите си каски като за електроенцефалография, които улавят електрическата активност в мозъка им. Различните мигащи светлини предизвикват уникални видове активност в мозъка. Сензорите на каската могат да регистрират това. Сложна система превръща мозъчната активност в светови сигнали, които трептят на дисплея.

Ако отговорът на изпращачите е: "Да, завърти сегмента", то приемникът ще види на монитора си светкавица. Ако отговорът е "Не", то приемникът няма да види нищо. Приемникът е получил информация и от двамата изпращачи, преди да вземе решение дали да завърти сегмента. Дадена им е възможност да променят решението си веднъж.

В 13 от 16 гейма или през 81% от общото време участниците в експеримента са успявали да напаснат сегмента на мястото му във финалната линия без да се виждат и да общуват вербално или зрително.