Архивите говорят: Нацистите, а не комунистите, подпалили Райхстага през 1933 г
Секция: ЛЮБОПИТНО
27 Юли 2019 12:23
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Архивите говорят: Нацистите, а не комунистите, подпалили Райхстага през 1933 г

/КРОСС/ Новооткрити архивни документи хвърлят нова светлина върху опожаряването на Райхстага на 27 февруари 1933 г. - събитие, което изиграва ключова роля за укрепването на властта на нацистите в Германия.

Според свидетелски показания, които никога не са били оповестявани публично, сградата на германския парламент в Берлин вероятно е запалена от самите нацисти. Партията на Адолф Хитлер използва пожара като повод да оправдае извънредния декрет, с който обвинява комунистите за инцидента и му позволява да смаже съпротивата.

Германската медийна група Redaktions Netzwerk Deutschland (RND), публикува свидетелски показания от 1955 година, открити в архивите на съда в Хановер. Те са дадени от Ханс-Мартин Ленингс, бивш член на паравоенното нацистко подразделение Щурмабтайлунг, повече познато като СА . Той твърди, че лично е откарал 24-годишния холандски комунист Маринус Ван дер Любе до Райхстага в нощта на пожара.

В показанията си Ленингс заявява, че когато той и колегите му от СА закарали Любе с камиона до германският парламент „от сградата вече се разнасял мирис на изгоряло и имало облаци дим в залите". Не става ясно обаче защо СА са откарали комуниста от лечебницата, в която се намирал, до Райхстага, но в показанията ясно се посочва, че сградата вече е била в пламъци по времето на пристигането им.

По-късно Ван дер Любе е обвинен в подпалвачество, осъден за палеж и екзекутиран, след като си признава, че е извършил деянието сам. Той посочва, че е искал действията му да послужат за всеобщо въстание на комунистите срещу нацистите. Четирима други обвиняеми по случая са оправдани - решение, което разгневява Хитлер.

Ленингс, който умира през 1962 година, посочва в показанията си, че той и колегите му протестирали срещу ареста на Ван дер Любе. „Бяхме напълно убедени, че Ван дер Любе не може по никакъв начин да е подпалвачът, защото,според видяното от нас Райхтагът вече беше в пламъци, когато го докарахме пред сградата", посочва в показанията си Ленингс.

Той твърди, че заедно с други свидетели е бил арестуван и принуден да подпише документ, в който отрича да знае за инцидента. По-късно почти всички, замесени в случая с пожара в Райхстага, са екзекутирани. Ленингс обаче бил предупреден и успял да избяга и да се укрие в бивша Чехословакия.

Той поискал показанията му да бъдат записани през 1955 година - в случай, че делото за подпалването на Райхстага бъде подновено.

С оглед на новите доказателства в момента историците са раздвоени по въпроса кой точно е подпалил германския парламент. Повечето са съгласни с тезата, че Ван дер Любе е действал сам, докато други обвиняват висши нацистки функционери в умишленото подпалване на сградата, за да оправдаят смазването на опонентите си.

През 2008 година Германия посмъртно оправда Ван дер Любе по силата на приет през 1998 година закон, с който бяха отменени всички присъди на хора, извършили престъпления и осъдени по време на нацисткия режим.