Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита
Секция: Наука
20 Август 2019 13:40
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Индийският космически апарат „Чандраян-2“ навлезе в лунна орбита

/КРОСС/ Индийският космически апарат „Чандраян-2" навлезе в лунна орбита, като така успешно изпълни една от най-сложните маневри от историческата си мисия до земния спътник, предаде БГНЕС.

След 4-седмично пътуване корабът завърши своето позициониране в лунната орбита, както е планирано, се посочва в съобщение на Индийския център за космически изследвания, цитирано от АФП. Продължителността на сложната маневра е била 1738 секунди.

Целта на Индия е да се превърне в четвъртата държава в света след Русия, САЩ и Китай, която е приземявала космически кораб на Луната.

Корабът бе изстрелян на 22 юли и ако мисията продължи по план, „Чандраян-2", спускаем модул, ще кацне на Южния полюс на земния спътник на 7 септември.

Позиционирането в орбита около Луната беше една от най-трудните маневри в мисията, защото ако корабът се беше приближил до земния спътник с по-голяма скорост, той щеше да отскочи и да се изгуби в дълбокото пространство. Ако „Чандраян-2" обаче беше направил заход с по-ниска скорост, лунната гравитация щеше да го засмуче и да го разбие на повърхността.

Космическият апарат „Чандраян-2", който тежи около 2400 кг, включва орбитален модул, спускаем модул и луноход. Планирано е спускаемият модул „Викрам" да достави на лунната повърхност 27-килограмовия луноход "Прагиян", който ще функционира най-малко един лунен ден (14 земни денонощия). Предвижда се орбиталният модул да функционира около година.

Районът на Южния полюс не е избран случайно за кацане на апарата. Тази част от Луната досега не е била изследвана. Сред главните цели на експедицията ще е търсенето на вода. Освен това в района на Южния полюс има образувания от лунни скали, които могат да разкажат за геоложката история на естествения спътник на Земята.

„Чандраян-2" се откроява поради ниската си цена - около 140 млн. долара, изразходвани за подготовка за мисията - много по-ниска цена в сравнение с подобни мисии от други страни. За сравнение САЩ са похарчили около 100 млрд. долара за мисиите „Аполо".