/КРОСС/ Ако имаше класация за най-диво летище в света, Кулусук в Гренландия щеше да го спечели. Станала актуална, покрай желанието на американския президент Тръмп да я купи, огромната северна шир привлича вниманието на милиарди хора. А посещаването й е най-добре да стане именно по това време на годината. 

Кацането е удивително, защото погледнати от ясното небе над едно от последните чисти места на планетата, малките айсберги около брега на Гренландия изглеждат обградени от тюркоазено море, сякаш са атоли в Тихия океан. Но не са. 

Когато мъничкият самолет, който свързва Гренландия с Европа посредством старото централно летище на исландската столица Рейкявик, докъдето се стига за около два часа във въздуха, кацне, пейзажът е най-точно казано суров. Пистата е от прах, както е била в Мале през първите години на летището. А планините около малката равнина, където е прокарана импровизираната писта, са остри и вечно заснежени, досущ приличат на Алпите в сърцето на Европа. 

Летището е една неприкрита с лукс от никакъв вид барака, докъдето естествено няма нито „ръкави”, нито автобусчета. Ходи се пеш и по възможност с яки спортни обувки. Ако има багаж, той се извозва с доста ръждясала желязна количка, която някога е била боядисана, но то е било преди десетилетия. Единственото превозно средство с гуми от тази част на по-просторната от континента Австралия де юре датска колония Гренландия, е микробусчето на хотела в съседство, който е и главната сграда на близкото село, дало името си на „аерогарата”. 

Само в него, в училището и в черквата, скована от дъските на разбил се в залива преди векове кораб, има течаща вода. И в импровизираната градска баня, където местните – срещу немалка такса, се къпят от дъжд на вятър. А летата в тази земя край Северния полюс, стават все по-жарки – някога веднъж на поколение се е случвало температурата да надвиши 0 градуса през август, докато през последните години максимумите стигат 25, а летните месеци дневните показатели се движат между 10 и 15 градуса.

Поради това широките азиатски овали на лицата на ескимосите с почти невидимите им в цепките очи добиват още по-шокиращ вид, понеже са шоколадови, сякаш не живеят до Северния полюс, а в Африка до екватора. 

Летището предлага, освен да пиете чай или кафе, за да се сгреете, сякаш е малка планинска хижа, пък то си и е, също така мини магазинче, откъдето можете да купите, ако притажавате датски крони, разбира се, сувенири.

Естествено най-търсени са магнитите и малките местни стъклени чаши. Явно в братски Китай са оценили движението за независимост на малобройните гренландци, които обаче владеят земя, колкото 20 Българии, та повечето модели са с местното знаме – вариация на полското и индонезийското с червено и бяло, с малко от японското – игряващото слънце в средата.

Там май са произведени сувенирите. В Кусулук хората просто се разхождат с големи мрежи против ужасяващите местни мухи на главите, или пък ловят риба насред безкрайната тишина на изпълнения с малки айсберги поне в три цвята океан.