/КРОСС/ Който трупа очаквания, трупа печал. Отидох на „Код: Ангелът“ (третата част, след „Код: Олимп“ от 2013 г. и „Код: Лондон“ от 2016 г.) просто като на „един екшън с Джерард Бътлър“ и получих… един неочаквано добър екшън с Джерард Бътлър.

При все че ако има поджанр в екшъните, който тотално да не харесвам, това са „президентските екшъни“ от типа на „Еър Форс Едно“. Гледали ли сте „Еър Форс Едно“? Там Харисън Форд е в ролята на президента на Америка и в един момент – ама така както си е по костюм и вратовръзка - виси от крилото на президентския си самолет. И не пада! Ето до къде могат да стигнат президентските екшъни. Не че търся достоверност, но все пак. В това отношение „Код: Ангелът“ е къде-къде по-обран – в него президентът (в ролята – Морган Фрийман) основно си седи мирно и кротко и чака да го спасят.

„Йоджимбо“ на японски означава телохранител („Йоджимбо“ от 1961 г. на Акира Куросава с Тоширо Мифуне - велик филм! )и тъй като японските телохранители самураи са друга категория, реших така да определя героя на Джейсън Бътлър Майк Банинг, който е също толкова безкомпромисен професионалист, на живот и смърт предан на своя президент.

Банинг току-що е назначен за шеф на тайните служби, когато президентът на Америка става жертва на съвършено организиран опит за покушение (много, много зрелищно – с дронове, брилянтна като мащаб и въздействие батална сцена) и успява да оцелее единствено благодарение на хладнокръвната и своевременна намеса на своя ангел-пазител. Всички от президентския антураж са избити, само Майк оцелява и е обвинен в организиране на покушението. Той обаче е толкова супер печен, че успява да избяга и в крайна сметка да изчисти името си, да спаси семейството си, президента си, над който продължава да тегне смъртна опасност, както и страната си, пък и целия свят от световна война. Дори възстановява отношенията с баща си (Ник Нолти), бивш командос, с когото отдавна не поддържат връзка.

В „Код:Ангелът“ обаче е намесена и друга тема, която е по-силна от всичко останало – за мъжете и войните, за инстинкта да воюваш, за военолюбството, което е в кръвта на някои и те не могат да живеят по друг начин. Един екшън само може да спечели, ако създателите му успеят органично да вплетат в него подобна тема. В случая се е получило и работи.

Филмът е с умело градирано напрежение, добра скорост, наистина впечатляващи екшън сцени, разбити тук-там с комедийни вметки и един много точен Джерард Бътлър – малко натежал наистина, малко уморен, но пък успяващ да внуши само с присъствието си доверие, както и усещане, че може да се справи с всичко, да защити и спаси не само американския президент, но ей Богу и целия свят от който и каквото и да е – извънземните, Путин и т.н. Между другото, онзи момент с Морган Фрийман до благо усмихнатия Путин беше … един път! Насълзиха ми се очите, честна дума!

За Джерард Бътлър обаче да допълня, че още в една от началните сцени – когато той, жена му и приятелят му седят на масата и разговарят за миналото – разбираш колко добър актьор е насреща ти. Обикновена сцена, напълно непретенциозна, нищо особено – разговарят, пият вино… Всеки жест обаче, всяка интонация, всеки поглед, малките неща въобще са толкова на мястото си, толкова добре и точно намерени, че сцената те поглъща веднага. И ти се иска да го гледаш отново и отново този актьор. Може да не е най-великият, но определено ти се иска да го гледаш отново.